Дийн Кунц
Входът за рая — платен (46)

Глава 46

Стените на затвора се срутиха, но тя подреди отново камъните около себе си и когато решетките паднаха от прозорците, ги поправи и ги зазида отново.

След този сън на саморъчно изграден затвор — не беше кошмар, но беше страшен, защото тя толкова жизнерадостно отново си изгради килия — Мики се събуди и веднага осъзна, че нещо не е наред.

Животът я беше научил да разпознава от разстояние опасността. И сега дори в съня си усети заплахата в реалния свят. Тази заплаха я накара да се събуди и да излезе от удобния си затвор.

Остана напълно неподвижна на дивана в хола и се ослуша.

В къщата беше тихо като в погребална зала, след като са си тръгнали опечалените.

Макар и да не я чуваше, тя усещаше заплахата. Чувстваше я, както би почувствала промяна в атмосферното налягане преди буря.

Мики се беше разположила на дивана да чете списание, докато чака Лейлъни. Вечерта мина и накрая Дженива се оттегли в стаята си, като заръча да я събуди, щом момичето дойде. След като леля Джен се прибра, тя изчете цялото списание, протегна се и притвори очи колкото да почине, но не и да се унася. Натрупалата се умора от тежкия ден, горещината и нарастващото отчаяние я пратиха право в затвора от нейните сънища.

Тя не отвори очи веднага след като се събуди. И сега още ги държеше затворени, осланяйки се на теорията — толкова позната на децата, но и на някои възрастни — че Торбалан няма да й стори нищо, ако тя не го гледа в очите и с това не признае съществуването му.

В затвора беше разбрала, че да се преструваш на заспал, глупав, наивен, отвеян, безразличен, глух за прелъстителните покани и сляп за обидите винаги е по-умно отколкото открито да се противопоставяш. Забележително е как понякога детството много прилича на затвор. Теорията за очите на Торбалан е еднакво актуална за децата и за затворниците.

В стаята й имаше някой. Някой се беше навел над нея и я наблюдаваше, докато тя се преструваше на заспала.

Не беше Дженива. Дори и когато се пренасяше в своя въображаем свят, тя никога не се държеше толкова потайно. Джен си спомняше как е била Карол Ломбард в „Моят Годфри“, Ингрид Бергман в „Казабланка“, Голди Хоун в „Нечестна игра“, но в спомените й нямаше по-мрачни преживявания от тези в „Милдред Пиърс“. Въображаемият й свят обикновено беше романтичен, понякога дори трагичен, поне Мики не трябваше да се притеснява, че леля й ще изпита психозата на Бети Дейвис в „Какво се случи на Бейби Джейн“ или пък ще откачи като Глен Клоуз във „Фатално привличане“.

Обонянието на Мики сякаш се беше изострило от нейната неподвижност и защитна слепота. Тя улови миризмата на странен сапун. Свеж афтършейв.

Той се завъртя и отново беше издаден от скърцането на дъските. Дори и оглушена от биещото си като тъпан сърце, Мики разбра, че той се отдалечава.

Отвори леко клепачи и го видя. Той мина покрай бюфета, който разделяше хола от кухнята.

В хола светеше една лампа, а в кухнята беше тъмно.

Макар и видян само в гръб, а после зърнат за миг в профил, когато се озова в кухненския полумрак, за да излезе през задната врата, той не можеше да бъде сбъркан с никой друг. Престън Мадок беше направил неочаквано посещение.

Мики беше оставила задната врата притворена, за да може Лейлъни да влезе. Когато Мадок си тръгна, той я остави широко отворена.

Тя веднага стана от дивана и отиде до кухнята. Очакваше едва ли не той да я дебне зад ъгъла, доволен, че я е хванал да се преструва.

Нямаше го.

Тя се осмели да пристъпи навън. Никой не се спотайваше в двора. Мадок се беше прибрал вкъщи.

Върна се в кухнята и здраво залости вратата.

Страхът си отиде, оставяйки само чувството за нежелано нахлуване. Преди у нея да се надигнат гняв и ярост обаче, тя се сети за Дженива и страхът отново се върна.

Нямаше представа колко време Мадок се е намирал в къщата. Можеше да е обиколил всички помещения, преди да влезе в хола и да я гледа как спи.

Мики забърза към късия коридор. Докато минаваше покрай стаята си, забеляза, че вътре свети. Помнеше, че не е оставяла лампата включена.

Краят на коридора. Последната врата беше леко отворена.

Светещите кварцови числа на часовника бяха единствените утешителни светлинки на фона на всепоглъщащата тъмнина. Когато Мики стигна до леглото, призрачният мрак показа това, което искаше да види: леля Джен, заровила лице във възглавницата, със затворени очи и кротко заспала.

Мики доближи треперещата си ръка до лицето на Дженива и почувства дъха й.

Това я накара да задиша по-свободно.

Излезе в коридора, тихо затвори вратата на Дженива и отиде в своята стая.

На леглото й беше разпиляно съдържанието на дамската й чантичка. Портфейлът й беше изпразнен, от него не бяха откраднати никакви пари. Банкнотите бяха хвърлени на чаршафа заедно с личната й карта, шофьорската книжка, червилото, пудрата, гребена, ключовете от колата…

Гардеробът зееше отворен. Шкафът също беше претърсен и съдържанието на всяко от чекмеджетата беше разбъркано.

На пода лежаха документите й за освобождаване от затвора. Беше ги оставила на нощното шкафче до Библията, която леля Джен й беше дала.

Независимо каква е била целта на посещението на Мадок, той смело се е възползвал от случая, когато е видял вратата на кухнята отворена и Мики заспала на дивана. От това, което беше научила в библиотеката, тя знаеше, че е пресметлив човек. Затова предположи, че бъркотията не се дължи на някаква спонтанност, а на арогантност и нахалство.

Очевидно той знаеше повече за отношенията й с Лейлъни, отколкото тя си мислеше. Може би повече, отколкото и момичето предполагаше. Планът с подноса със сладките или не беше успял да го заблуди, или беше засилил подозренията му.

Сега беше научил достатъчно за Мики, за нейното минало и за слабите й места.

Тя се запитат как ли би постъпил, ако се беше събудила и го беше открила в спалнята си.

Библията лежеше разтворена на нощното шкафче близо до запалената нощна лампа. Може би беше използвал химикалката от чантичката й, за да огради един пасаж. Йоел, глава 1, ред 5: „Пробудете се, о, опиянени, и плачете.“

Тя се почувства неловко, че той познава Библията толкова добре, за да посочи толкова подходящ и многозначителен пасаж. Подобна ерудиция означаваше, че той ще бъде по-умен и интелигентен противник, отколкото го е смятала. Също така беше оставила впечатлението, че е толкова незначителна заплаха за него и че той може да я заблуди и да си тръгне безнаказано.

Изчервена от унижение, Мики отиде до шкафа за дрехи. Мадок беше извадил маскиращия жълт пуловер и беше открил скритите две бутилки водка с вкус на лимон.

Тя извади бутилките от чекмеджето. Едната беше неразпечатана. Видът й даде усещане за сила, за контрол. За обеднелия и злополучен дух неотворената бутилка беше като безценно съкровище, но на практика беше път към разрухата. След напиването й предишната вечер във втората бутилка не беше останало почти нищо.

Мики отиде в кухнята, запали лампата и изля и двете бутилки в мивката. Изпаренията — не от лимоновия аромат, а от алкохола — предизвика у нея желание за пиене, за забрава, за самоунищожение.

След като изхвърли празните бутилки в кофата за боклук, ръцете й се разтрепериха неконтролируемо. Те бяха влажни от водка.

Помириса изпаренията, идващи от дланите й, и хвана пламналото си лице със студените си ръце.

Сети се за брендито, което леля Джен пазеше в кухненския шкаф.

Не!

Тя прекалено добре разбираше, че не брендито е това, което иска, нито водката. Търсеше най-вече извинение, че не е успяла да помогне на Лейлъни, причина да се затвори в себе си, да се оттегли в своята крепост, зад кулите на своя емоционален бастион, където би могла да продължи да живее спокойно в относително комфортна самота и уединение. Брендито би й дало това извинение и би й спестило болката от загрижеността за друг човек.

Когато се върна от кухненския шкаф, където я чакаше брендито, тя отиде при хладилника с надеждата да утоли жаждата си с кока-кола. Но не я мъчеше толкова жажда, колкото глад. Вълчи глад и бунт в стомаха й. Взе си сладка от керамичния мечок, чиято глава беше капак и чието издуто тяло беше буркан. Размисли още малко и занесе мечока на масата.

Чувстваше се като осемгодишно момиче, беше объркана и уплашена като много пъти преди. Търсейки утеха в захарния демон, тя най-напред забеляза чинията зад свещниците, което й се стори странно. Това беше чинията, която беше напълнила със сладки и бе занесла до съседната къща по-рано вечерта. Мадок я беше върнал празна и измита.

Поредната проява на арогантност. Ако Мики не се беше събудила навреме, за да го види как си тръгва, щеше да се сети кой може да е претърсвал чекмеджетата и чантата й, но нямаше да е сигурна. Като остави чинията, Мадок ясно даде да разбере кой е бил неканения гост. Това беше едновременно предизвикателство и заплаха.

Но повече я шокира изчезването на пингвина. Петсантиметровата фигурка от колекцията на мъртвата девойка беше на кухненската маса след малките поставки за свещи. Мадок явно я е видял, като е оставял чинията.

Каквито и подозрения да е имал за отношенията между Лейлъни и Мики и леля Джен, сега те бяха потвърдени след откриването на пингвина.

Неприятното присвиване на стомаха, стягането в гърдите й, виенето на свят, подобни на това при рязко спускане с влакче на ужасите — всички тези усещания я връхлетяха наведнъж, докато тя седеше неподвижно на стола в кухнята.