Дийн Кунц
Входът за рая — платен (43)

Глава 43

Сияещи с прозрачните си сандали и опали на пъповете, тези две Пепеляшки не се нуждаят от фея, защото те самите са вълшебни. Смехът им е звънлив, заразителен и Къртис не може да се сдържи и се усмихва, въпреки че те му се присмиват, задето ги е помислил за клонинги.

Те, разбира се, са еднояйчни близначки. Първата, с която се запозна, се казва Кастория, а другата — Полуксия.

— Викай ми Кас.

— А на мен Поли.

Поли оставя големия нож, с който реже зеленчуци. Коленичи на пода, почесва Стария Жълтьо по ушите и му се радва като на дете. Кучето е във възторг и започва да я лиже и да маха с опашка.

Кас нежно поставя ръка на рамото на Къртис и го повежда в кухнята.

— В гръцката митология — казва Къртис — Кастор и Полукс били синове на Леда от Зевс, който се бил преобразил като лебед. Те са богове на моряците и на пътешествениците. Също са и славни войни.

Подобно познание учудва жените. Те се оглеждат с явно любопитство.

Стария Жълтьо се обръща към него, защото Поли е спряла да го гали и да го чеше.

— А твърдят, че половината от завършващите гимназия ученици не могат да четат — казва Каси. — Ти в училище ли си научил толкова много за митологията?

— Майка ми беше много добра в органичното подобряване на мозъка и прякото прехвърляне на големи масиви с данни — обяснява им той.

Изражението им кара Къртис да се замисли какво толкова е казал. Хваща се, че им е разкрил повече за истинската си природа и произхода си, отколкото изобщо е възнамерявал да стори пред някого. Двете го гледат изумени. Както с Донела и Габи, изумлението най-вероятно ще го обърка и ще го накара да си глътне езика.

За да ги заблуди, Къртис продължава с откровената лъжа:

— Освен това разни търговски агенти ни преподаваха библии и различни енциклопедии.

Кас взима вестник от масата и го подава на Поли.

Поли ококорва очи. Сините пламъчета в очите й сякаш блестят като огньове, докато казва на Къртис:

— Не те познах, сладък.

Тя обръща вестника към Къртис, за да види той три фотографии под голямо заглавие с големи букви: ЖЕСТОКИ УБИЙЦИ ОТ КОЛОРАДО, СВЪРЗАНИ С НАРКОБОСОВЕ — БЕГЪЛЦИ В ЮТА.

Фотографиите са на членовете на семейство Хамънд. Господин и госпожа Хамънд, снимани на страницата, определено са хората, които спяха в леглата си в тихата ферма, когато момчето-беглец засрамено взе от нощното шкафче двайсет и четири долара.

Третата снимка е на Къртис Хамънд.

— Ти не си мъртъв — казва Кас.

— Не — отвръща Къртис, което поне на пръв поглед е самата истина.

— Избягал си.

— Не още.

— С кого си тук?

— С никого, само с кучето. Доста пътувахме на автостоп из Юта.

— Убийството на родителите ти в Колорадо свързано ли е с шума в Юта? — пита го Поли.

Той кимва.

— Да.

Кастория и Полуксия се споглеждат, след което едновременно задават следващия въпрос:

— Значи не само…

— … шайка…

— … наркобосове…

— … както твърди правителството…

— … така ли, Къртис?

— Не, не.

Близначките отново многозначително се споглеждат. Изглежда, не просто си разменят някаква важна мисъл, а цели реплики, чувства и мнения. В утробата на майка си, захранвани от една и съща кръв, успокоявани с една и съща приспивна песен, гледащи се в очите една друга в очакване да се появят на белия свят, двете сигурно многократно са упражнявали този телепатичен поглед.

— Там в Юта…

— … правителството…

— … опитва ли се да прикрие…

— … контакт с…

— … извънземни?

— Да — отговаря Къртис, защото те очакват да чуят този отговор и само в него са убедени. Ако излъже и каже, че няма извънземни, или ще решат, че ги будалка, или че просто е глупак и че правителството му е промило мозъка като на повечето хора.

Нещо го привлича към Кас и Поли. Харесва ги, отчасти защото и Стария Жълтьо ги харесва, отчасти защото гените на Къртис Хамънд са програмирани да ги харесва. Но и защото в тях има някаква особена нежност, отделно от ослепителната им женска красота, която той намира за много привлекателна. Не иска да си помислят, че е глупак или че ги лъже.

— Да, извънземни.

Кас и Поли за пореден път обменят с очи информация. Тогава Поли казва:

— Ама сериозно, къде са родителите ти?

— Те са мъртви, сериозно. — Очите му се насълзяват. Плаче от вина и от жал. Рано или късно ще бъде принуден да се спре някъде, ако не във фермата на Хамънд, то в някоя друга, за да намери дрехи, пари и нова подходяща самоличност. Но ако знаеше колко близо до него са преследвачите, щеше да избере да се предаде още в къщата на Хамънд. — Мъртви. Във вестника пише.

Плаче, а сестрите започват да го утешават. Чувства, че ще припадне. Не разбира кога и как Каси и Поли го завеждат до масата и пред него се изправя нещо, равносилно на чудното явяване на светец — висока чаша със студена бира, в която плува топка ванилов сладолед.

Стария Жълтьо също не е забравен. Сервират му чиния с пилешко и купа с вода и лед. След като омита пилешките мръвки като прахосмукачка, кучето благодарно задъвка леда.

Като някакво чудо и неговото вълшебно отражение Кас и Поли сядат срещу него на масата. Блестят четири сребърни обици, четири сребърни верижки, четири сребърни гривни… и четири пищни гърди, гладки като сметана, изпълнени със съчувствие и загриженост.

На масата са подредени карти за игра. Поли ги събира и казва:

— Не искам да те натъжавам повече, скъпи, но ако ще помагаме, трябва точно да знаем каква е ситуацията. Твоите родители бяха убити, защото са видели прекалено много, а властите се опитват да покрият случая, така ли?

— Да, госпожо, нещо такова.

Поли цепи картите.

— И очевидно ти също си видял прекалено много.

— Да, госпожо, нещо такова, госпожо.

— Викай ми Поли, моля те.

— Добре, го… Добре, Поли.

Докато Къртис шумно пие от бирата със сламка, Кас се навежда заговорнически напред и тайнствено прошепва:

— Видя ли извънземен космически кораб, Къртис?

Той облизва устните си и също прошепва:

— И не само един, госпожо.

— Викай ми Кас — отвръща шепнешком тя. — Кастория звучи повече като лекарство за запек.

— Според мен е красиво, Кас.

— Къртис ли да те наричам?

— Да. Това е името на… Това съм аз.

— Значи си видял няколко извънземни кораба. А видя ли… извънземни?

— Много.

Развълнувана от това разкритие, тя се навежда над масата и с конспираторски тон прошепва:

— Видял си извънземни и затова правителството иска да те убие, за да не проговориш.

Къртис е напълно омаян от примигващия поглед. Не иска да я разочарова.

— Правителството сигурно ще ме затвори, за да ме изследва, което може да е по-лошо от убийство.

— Защото си имал контакт с извънземни?

— Нещо такова.

Поли гледа притеснено през прозореца. Тя се протяга над главата на сестра си и спуска капаците.

— Къртис, родителите ти също ли имаха контакт с извънземни? — пита тя.

— Да, имаха.

— От трети вид ли? — шепне Каси.

— От най-лошия вид.

— Защо правителството не поиска да изследва и тях? — пита Поли. — Защо ги убиха?

— Не ги уби правителството — обяснява им той.

— Кой тогава? — пита Кас.

— Извънземни убийци — просъсква Къртис. — Извънземните убиха всички в къщата.

Очите на Кас са станали по-сини и по-големи от всякога. Тя е затаила дъх.

— Значи… те не идват с мир да помагат на човечеството.

— Някои да. Но не и тези негодници.

— И те още са по петите ти, нали? — попита Поли.

— Преследват ме още от Колорадо и прекосиха цяла Юта. Те и ФБР. Но е трудно да ме открият, защото винаги успявам да им избягам.

— Бедното дете — прошепва Кас. — Само, принудено да бяга и да се спасява.

— Имам си куче.

— Сега имаш и нас — казва Поли. — Хайде, Кас, да потегляме на път.

— Не сме изслушали цялата му история още. Той говори за извънземни и за всякакви други страхотии.

— Страхотии — потвърждава той.

Поли е непреклонна:

— Гонят го из два щата. Скоро ще дойдат и тук. Трябва да тръгваме веднага.

— Тя е по-голямата близначка — прошепва тъжно Кас. — Трябва да я слушаме или лошо ни се пише.

— Не съм по-голямата близначка — не е съгласна Поли. — Просто съм по-практична. Къртис, докато се приготвим да тръгваме, ти си вземи един душ. Малко си се вмирисал. Ще сложим дрехите ти в пералнята.

Той не иска да излага на опасност сестрите, но приема гостоприемството им поради три причини. Първо, движението е маскировка и затруднява враговете му. Второ, като се изключи голямото предно стъкло, караваната е доста по-закрита от другите подобни коли — другите прозорци са малки, а металният корпус закрива специалната му биологична енергия за електронните уреди, които могат до го локализират. Трето, беше Къртис Хамънд в продължение само на няма и две дни и колкото по-дълго се задържаше в новата си идентичност, толкова по-малък щеше да е рискът за тях.

— Кучето ми също може да се изкъпе.

— Ние ще я изкъпем по-късно — обещава Поли.

Вратата на тясната душкабина се намира след кухнята вдясно и е отделна от банята. Вляво е монтирана пералнята със сушилня.

Право пред него е вратата на банята. В единствената спалня се влиза през нея.

Стария Жълтьо застава зад Поли и Кас показва на Къртис как работи душът. Тя му дава сапун и чисти хавлии.

— След като се съблечеш, хвърли дрехите отвън и аз ще ги изпера.

— Много мило, госпожо. Искам да кажа, Кас.

— Не бъди глупав, мили. Ти ни даваш това, което най-много обичаме. Ние двете обичаме приключенията, а ти си видял истински извънземни.

Очите й блясват при думата „приключения“, за да блеснат още по-силно на думата „извънземни“. Лицето й сияе от вълнение. Цялата трепери от очакване и нетърпение.

Останал сам в банята, Къртис изважда малкото си имане от джобовете и слага банкнотите на шкафчето. После поотваря вратата колкото да хвърли дрехите в коридора и я затваря плътно.

Досущ като Къртис Хамънд той се изчервява от голото си тяло в банята на двете сестри. Това иде да покаже, че е свикнал с новата си идентичност и вече е повече Къртис, отколкото самия себе си. И непрекъснато все повече се вживява в идентичността на Къртис.

В огледалото обаче вижда, че лицето му ярко почервенява, което не е забелязал досега при другите хора. Внезапно се задава въпроса, дали наистина напълно контролира себе си. Толкова силно изчервяване със сигурност не може да бъде обяснено като нормална човешка психологическа реакция. Червен е като печен рак и е убеден, че всеки, който го види в момента, ще заподозре нещо. Нещо повече, изглежда толкова глуповато, че само физиономията му би предизвикала подозрение у всеки полицай и би накарала съдиите да го осъдят.

Сърцето му бие бързо и силно. Внушава си да запази спокойствие и да влиза под душа, след което веднага пуска водата. Каси го посъветва да не прави така. В началото водата е толкова гореща, че той извиква от болка. Сподавя вика, но по погрешка прави водата още по-гореща. После пък струята от душа става ледена. Яркочервен е като рак, а зъбите му тракат толкова силно, че би могъл да троши орехи с тях. Удивен е, че е успял да оцелее в продължение на толкова дълго време. За пореден път си казва да остане спокоен — не че последния път това му беше от голяма полза.

Спомня си, че Каси го е посъветвала да си вземе набързо душ, защото караваната не била заредена и резервоарите са на изчерпване. Определено вече е използвал повече вода от разумното и затова се насапунисва много бързо, изплаква се, слага си шампоан на главата си, осъзнава, че е прекалил с него и отново се изплаква.

Междувременно водата беше станала толкова студена, че когато свършва с къпането, зъбите му тракат като електрическа лешникотрошачка. Убеден е, че до такава степен е изразходвал водните запаси на караваната, че машината едва ли не ще се преобърне от смяна на центъра на тежестта. Или пък ще доведе до тежка катастрофа с човешки жертви.

Докато трескаво се суши, той осъзнава, че личната хигиена е свързана с общуването и запознанството. Той за пореден път доказа, че не е много общителен, но все пак може да продължи, без да се къпе, защото мръсният и миризлив човек е избягван от хората.

Освен тези притеснения него все още го вълнува мисълта, че е гол в банята на сестрите. И сега разбира се, ще трябва да се прикрива само с голямата хавлия, докато дрехите му не бъдат изпрани. Обръща се към огледалото, за да види дали лицето му все още е червено, но открива нещо много по-лошо.

Той вече не е Къртис Хамънд.

— Света Дево Богородице.

Шокиран, той изпуска хавлията.

Ако трябва да сме точни, той е Къртис Хамънд, но не напълно, не съвсем. Със сигурност не е достатъчно, за да мине за човек.

Господи!

Лицето в огледалото не е страшно, но е по-странно и от карнавална маска.

Във фермата в Колорадо, в спалнята, не чиято врата беше изписано КОМАНДЕН ЦЕНТЪР НА КОСМИЧЕСКИЯ КОРАБ, момчето без майка беше намерило на шкафчето използван лейкопласт и изсъхналата кръв върху него му предостави прекрасна възможност за маскировка. Докосвайки кръвта и абсорбирайки я, той беше въвел ДНК на Къртис Хамънд към своя репертоар. Докато истинският Къртис продължава да пи, неговият двойник избяга през прозореца на спалнята — върху покрива на верандата и оттам, та чак дотук в банята на Кастория и Полуксия.

Да бъдеш Къртис Хамънд — в интерес на истината да бъдеш, когото и да било другиго — изисква непрекъснато биологично напрежение, което на свой ред произвежда уникален енергиен сигнал, по който онези с подходящото оборудване могат да го открият. С всеки изминал ден обаче, докато той се нагажда към новата си идентичност, поддържането на приетата физическа форма става по-лесно и след няколко седмици или месеци енергийният му сигнал е буквално неразличим от тези на другите представители на биологичния вид. В случая биологичния вид са хората, човешките същества.

Пристъпва към огледалото и налага волята си да бъде Къртис Хамънд, не чучелото, което е сега.

Вижда как по лицето му настъпват някои значителни промени, но като цяло плътта се съпротивлява на командите му.

Недоглеждане като това може да бъде пагубно за него. Ако Кас и Поли го видят в това състояние, ще разберат, че не е Къртис Хамънд, че изобщо не е от тази Земя. Тогава сигурно ще трябва да се прости с техните грижи и вкусната им бира.

Колкото и да са положителни мотивите му, накрая може да се окаже в ролята на сглобеното чудовище, което избягало от лабораторията на Франкенщайн само за да бъде преследвано от селяни с факли, решени да го убият. Не може да си представи как Кас и Поли биха го гонили с факли в ръце, жадуващи за кръвта му. Но и без тях такива няма да липсват.

Нещо по-лошо, дори и най-краткото прекъсване в поддържането на новата му идентичност възобновява първоначалното биологично напрежение и прави уникалния му енергиен сигнал силен и лесно откриваем за враговете му. С една дума, с това прекъсване той е върнал часовника назад. Затова остава силно уязвим от разкриване, ако свирепите преследвачи отново попаднат на следите му през следващите няколко дни.

Той разтревожено огледа лицето си. Приятните черти на Къртис Хамънд се възвръщат, но бавно и с определени неточности в пропорциите.

Както майка му винаги му е казвала, увереността е ключът към успешното поддържане на нова идентичност. Несигурността и съмнението отслабват маскировката.

Загадката на паническото бягство на Габи от джипа е разкрита. Докато препускаха през солните полета, разстроено от неспособността си да ускори непрекъснато разпалващия се пазач, момчето е претърпяло криза на увереността и за миг не е било Къртис Хамънд.

Физическата опасност не може да наруши спокойния му нрав. Докато пътешества и се впуска в различни приключения, той се чувства комфортно в новата си кожа. Способен е да бъде перфектният Къртис Хамънд дори и когато се намира в смъртна опасност.

Но макар да умее да запазва спокойствие в рискови и опасни моменти, той много се изнервя при общуване и запознанство с нови хора. Самото вземане на душ, с всички съпътстващи усложнения, го доведоха до сегашното му състояние на едни несъвършен Къртис.

Дълбоко разстроен и огорчен, той си казва, че е като неуспял артист-имитатор: физически гъвкав, решителен и безстрашен по време на преследване — но неспособен да забавлява публиката.

Добре. Отново е Къртис Хамънд.

Оглежда тялото си за странности, но не открива такива.

Хавлиената кърпа служи като саронг. Той се увива в нея, но въпреки това се срамува.

Докато дрехите му не бъдат изпрани и изсушени, той трябва да остане при Кас и Поли. Но веднага щом се облече отново, ще се измъкне със Стария Жълтьо. Сега, когато лесно може да бъде локализиран от убийците на неговото семейство — и може би също от ФБР, ако и те разполагат с достатъчно съвършена технология за проследяване — не може да оправдае с нищо излагането на двете сестри на опасност.

Никой друг човек не трябва да умира само защото е имал нещастието съдбата да го свърже с него.

Ловците със сигурност наближават. Те са тежковъоръжени. Изпълнени с решимост и са много ядосани.