Дийн Кунц
Входът за рая — платен (20)

Глава 20

На магистралата в посока югозапад към Невада Къртис и Стария Жълтьо седят на леглото в тъмното и ядат сандвичи. До такава степен са се сближили, че дори в мрака кучето усеща ръката на стопанина си и нито един път не се обърква да захапе пръстите му.

Кутрето не е, като си мислеше Къртис, негов брат по съдба, а негова сестра по съдба. Добре тогава.

Определя й строг порцион от кренвиршите, защото знае, че ако прекали с храненето, тя може да повърне.

За самия него няма опасност да преяде. Той погълна остатъка от хотдозите, когато вижда, че на кучето вече му идва много и стомахът му всеки момент може да изригне. Кренвиршите са студени, но много вкусни. Би изял и още, ако имаше. Да си Къртис Хамънд се изисква доста енергия.

Колко ли енергия се изисква да си Донела, сервитьорката с огромното тяло и широкото сърце?

Мисълта за Донела поражда тревога у него. Какво ли е станало с нея по време на престрелката? От друга страна, макар и да представлява отлична мишена, едрото й тяло е по-трудно за убиване, отколкото тези на другите смъртни.

Иска му се сега да можеше да се върне и да я защити, да я отведе на сигурно място. Тази мисъл е смешна и романтична, дори ирационална. Той — едно малко момче с крайно недостатъчен жизнен опит, и тя — едра жена на зряла възраст и с неимоверна жизнена мъдрост. И все пак му се иска да беше показал храброст пред нея.

Отново се чува бръмченето на хеликоптер. Напрежение обзема Къртис. Струва му се, че ей сега куршумите ще пронижат караваната и колоната от обути в кубинки щурмоваци от специалния отряд ще нахлуят вътре и ще поискат по високоговорителя да се предаде. Звукът на перките, които разцепват въздуха, се засилва… но после отслабва и отшумява.

Ако се съди по звука, хеликоптерът лети на югозапад към междущатската магистрала. Това не е добре.

След като свършва с хотдозите, Къртис отпива от портокаловия сок. Тогава забелязва, че и кучето е жадно.

Имайки предвид неприятния опит в експлоръра, когато даде на животното да пие вода от бутилката, Къртис решава да потърси купичка или нещо друго, в което да налее сока.

Караваната се движи с максимално разрешената скорост. Значи собствениците — мъжът и жената, чиито гласове той чу по-рано — все още са в кабината и още не могат да дойдат към спалнята, тогава няма да могат да забележат никаква светлина откъм вратата.

Къртис става от леглото. Напипва стената и открива ключа на лампата.

От ярката светлина го заболяват очите, привикнали към тъмнината.

Кучето се приспособява по-бързо към новите условия. Само преди миг лежаща на леглото, четириногата спътница скача на крака и наблюдава с любопитство движенията на Къртис. Нетърпеливо маха с опашка в очакване или на ново приключение, или да опита от сока.

Спалнята е прекалено малка. В нея е сложено само най-необходимото за из път и никъде не се виждат купички.

Претърсва няколко чекмеджета в шкафчето. Чувства се като някакъв перверзник. Не знае точно с какво се занимават перверзниците и защо се занимават именно с това, но знае, че да се ровиш тайно в бельото на непознати хора, определено е знак, че си перверзен. А в тази спалня навсякъде е пълно с бельо.

Изчервява се от смущение, срам го е да погледне към Стария Жълтьо. Отвръща се от чекмеджетата и се насочва към съседното нощно шкафче. Вътре намира два пластмасови буркана, всеки с диаметър около десет сантиметра и дълбок седем сантиметра. Макар и да са малки, те са подходящи за целта.

На капака на единия буркан някой е залепил надпис „РЕЗЕРВЕН“. За Къртис това означава, че бурканът с лепенката е този, който е по-малко необходим на собствениците на караваната, и решава да се възползва от него, за да им причини по-малко неудобства.

Капакът на буркана е на винт. Отвърта го и с ужас установява, че вътре има човешки зъби. Те му се усмихват с розовите си венци, но по тях няма кръв.

Къртис ахва от изненада и връща буркана там, откъдето го е взел. Отстъпва от нощното шкафче. Струва му се, че ей сега зъбите ще затракат в шкафчето в опита си да се измъкнат навън.

Гледал е филми за серийни убийци. Тези хора-чудовища правят колекции за спомен от убийствата, които са извършили. Някои от тях пазят в хладилника отрязани глави или пък съхраняват очите на жертвите си в буркани или пък си правят странни скулптури от човешки кости.

В никой от тези филми или книги не се разказва за психопат, който колекционира зъби. Макар и да е малък, той знае достатъчно за тъмната страна на човешката природа, за да си дава сметка какво е видял в буркана.

„Серийни убийци — прошепва той на кучето. — Серийни убийци“.

Тази мисъл е твърде сложна за кучето. Липсва му необходимата информация. Спира да върти опашка, но само защото разбира, че братът му по съдба е смутен от нещо.

Къртис продължава да търси купичка за портокаловия сок. Но повече няма да рови из нощните шкафчета. За нищо на света.

Само гардеробът остана непретърсен.

Според филмите и книгите гардеробите може да крият неприятни изненади. Най-лошият ти кошмар, без значение колко ужасен и фантастичен е той, може да те дебне в гардероба.

Този свят е красив и хармоничен, но също и опасен. Разни злодеи — хора и свръхестествени същества — се спотайват в подземията и в опасаните с паяжини тавански помещения, в гробищата, в изоставени къщи, в замъци, обитавани от хора с древен германски или славянски произход, в гробници, древни пирамиди, диви гори, под водата, дори под запълнената с пяна вода в някоя обикновена вана. И, разбира се, в космически кораби, било то в орбита около Земята или на път за далечни галактики.

В момента той по-скоро би се съгласил да обикаля из някое гробище или пълна с бръмбари скарабеи пирамида, в която се разхождат множество древни мумии, или да се намира в каютата на някой космически кораб. Но не и да се рови в караваната на серийни убийци. Само че е нито египетската пустиня, нито на борда на по-бърз от светлината звездолет. Той е тук, харесва му или не, и повече от всякога се нуждае от куража и волята на майка си.

Загледал се е в отражението си в една от огледалните врати на гардероба. Не е доволен от видяното. Бледо лице. Широко отворени очи, в които се чете страх. Поза на наплашено до смърт дете: стегнато тяло, приведени рамене и глава, сякаш очаква някой да го удари.

Стария Жълтьо се обръща към гардероба и тихо изръмжава.

Сигурно нещо зловещо се спотайва там. Сигурно вътре го чака друго откритие, много по-гнусно от зъбите в шкафчето.

А може би внезапното раздразнение на кучето няма нищо общо със съдържанието на гардероба? То сигурно просто е приело настроението на Къртис.

Вратата на гардероба потраква. Вероятно вибрация от движението на караваната.

Решен е да оправдае очакванията на майка си и да бъде храбър. Припомня си как се е уплашил и не е могъл да спаси Донела. Затова на всяка цена ще открие в какво да налее портокалов сок на жадното куче. Хваща дръжката на едната от плъзгащите се врати. После си поема дъх, стиска зъби и отваря гардероба.

Докато отражението му се плъзга някъде встрани и пред него се открива вътрешността на гардероба, Къртис си отдъхва от облекчение. Няма нищо подобно на очни ябълки в стъкленица, нито пък някоя от дрехите е ушита от човешка кожа.

Все още е нащрек, но вече по-уверено, момчето коленичи и продължава да търси в гардероба някакъв съд. Но не открива нищо друго, освен мъжки и дамски обувки. Благодарен е, че поне в тях няма отрязани човешки стъпала.

Този чифт мъжки обувки му се струват нови. Взима едната, слага я на пода и налива в нея портокалов сок.

В друг случай не би повредил собствеността на чужд човек. Но серийните убийци не заслужават уважение.

Стария Жълтьо скача от леглото и шумно започва да ближе с език от вкусната напитка. Четириногата му спътница лочи с удоволствие, сякаш и преди е опитвала портокалов сок.

Къртис Хамънд, истинският, сигурно й е давал сок. Сегашният Къртис Хамънд обаче подозира, че двамата с песа продължават да си влияят взаимно и че Жълтьо просто се доверява на вкуса на момчето.

Двамата могат да създадат удивително здрава и дълбока връзка. Знае го не само от филмите и книгите, но и от минималния си опит с животните.

Къртис „не е съвсем наред“, както се изрази Бърт Хупър. А Стария Жълтьо не е нито жълт, нито пък е стар или мъжки. Въпреки това от тях ще излезе отличен екип.

След като отново напълва обувката, той оставя бутилката със сока и сяда на ръба на леглото, за да гледа как пие кучето.

„Ще се погрижа хубаво за тебе“ — обещава.

Доволен е, че въпреки страха си е способен да действа ефективно. Доволен е от находчивостта си.

Макар че се возят заедно с отбора на Ханибал Лектър и бягат от глутница терминатори, които са по-наточени и от Шварценегер, макар че ги издирва ФБР и със сигурност другите правителствени служби на реда със зловещи инициали и намерения, Къртис продължава да вярва, че ще се измъкне. Видът на приятелката му, която пие от обувката, го кара да се усмихне. Мислено отправя благодарност към Бог, че го е запазил жив, и благодари на майка си за обучението по оцеляване, оказала му неоценена помощ.

В далечината се чува сирена. Може да е пожарна, линейка, полицейска кола или пък бусче на клоуни. Е, добре, иска му се да е клоунско бусче, като ония дето ги показват в цирка. Всъщност по-вероятно е да е полицията.

Стария Жълтьо вдига глава към него, от устата му капе сок.

Колата с пуснатата сирена се приближава и в един момент се изравнява с караваната.