Дийн Кунц
Входът за рая — платен (54)

Глава 54

Петък вечер в Туин Фолс, Айдахо, не е по-различен от събота, понеделник или сряда в същото градче. Жителите на Айдахо наричат родния си край „Скъпоценния щат“. Сигурно защото тук се добиват диаманти. Основният продукт на износ обаче са картофите, но никой с чувство на гражданска гордост и малко познания по пъблик рилейшънс не би нарекъл Айдахо „картофения щат“. В Айдахо, макар и далеч от Туин Фолс, се намира може би най-завладяващия планински пейзаж в Съединените щати. Но и дори планинската атмосфера не може да разбуди туристическия интерес, Къртис тази вечер. Той предпочита топлината и уюта на подвижния дом.

Освен това никое творение на природата или на човека не може да се сравнява с гледката на как Кастория и Полуксия приготвят вечеря.

В еднакви червени копринени пижами с широки ръкави и крачоли, със сандали с високи платформи, с червен маникюр и педикюр, със спускащи се нежни къдрици, те умело сноват около кухненската маса и печката. При това демонстрират хореография на балетна трупа.

Интересът им към кулинарното изкуство и атрактивното използване на ножове по подобие на японските готвачи, както и интересът им към цирковете номера с мятане на томахавка и сатъри около асистенти, завързани на въртящо се колело, интересът им към самозащитата с помощта на най-различни хладни оръжия — всичко позволява на близначките да приготвят вечеря с достатъчно елементи на развлечение и забавление, за да могат да ги наемат да водят кулинарно предаване по телевизията. Остриетата бляскат, а стоманените предмети дрънчат, докато те режат лук, целина, пипер, телешко, салата…

Къртис и Стария Жълтьо седят един до друг зад масата, пленени от стила на готвене на сестрите. Скоро става ясно, че вечерята наистина ще е много вкусна и че в процеса на приготвяне едва ли ще има отрязани пръсти и наранявания.

Духовната сестра получава място на масата поради много причини, включително защото е помогнала за спасяването на живота им, но и защото е къпана. След като спаха седем часа и се събудиха, преди сами да вземат душ, Поли и Кас сложиха кучето във ваната и хубаво го изтъркаха. После направиха на Жълтьо фризура със сешоар, разчесаха го и дори го напръскаха със скъп парфюм. Кучето сега гордо седеше до Къртис.

Като алени пеперуди, като червени пламъци, близначките внасяха толкова много ухаещи приятно и вкусни ястия, че не могат да се поберат на масата. Някои остават на кухненския плот, докато им дойде редът. Сестрите също слагат до масата и дванайсет зарядната едрокалибрена пушка, както и деветмилиметровия пистолет. След премеждията в Невада те не ходят дори до тоалетната без оръжие.

Сестрите отварят по бутилка бира за себе си и една бутилка безалкохолна бира за Къртис, за да може да оцени комбинацията от китайската храна и студената напитка. Чиниите са напълнени догоре. Близначките показват апетит, по-голям дори от този на Къртис, макар че момчето трябва да яде не само за да засища глада си, но и за да контролира биологичната си структура и да продължи да бъде Къртис Хамънд — самоличност, която още не му е станала напълно естествена.

Стария Жълтьо получава телешко и пилешко филе на ленти в чиния, като че също е пълноправен гост като Къртис. Къртис успява да използва връзката момче-куче, за да го накара да се въздържи и да не се нахвърли невъзпитано върху храната, както е програмирано в кучешката му натура. Отначало подобно бавно хранене му се струва странно, но скоро открива, че така е много по-приятно, отколкото да погълне всичко за броени секунди. Дори и да можеше да ползва прибори, да държи порцеланова чаена чаша в лапата си и да разговаря на перфектен английски, Стария Жълтьо не би се държал по-благородно, отколкото сега, по време на пиршеството с китайска храна.

Сестрите ги забавляват непрестанно, като си припомнят своите приключения, свързани с парашутизма, краденето на коне, лова на акули с харпуни, спускането със ски от седемдесет и пет градусов наклон, спускането с парашут от високи сгради в няколко големи града и защитаването на честта на холивудските партита, посещавани от, както ги нарича Поли, „тълпи алчни и ненаситни, надменни, побъркани от дрогата, мазни филмови звезди и режисьори с празни глави“.

— Някои от тях бяха симпатични — казва Кас.

Поли й опонира:

— С цялото ми уважение, Каси, ти би открила симпатяги и на събрание на нацисти и канибали.

Каси се обръща към Къртис:

— След като напуснахме Холивуд, аз направих изчерпателен анализ на преживяното и изчислих, че шест и половина процента от хората във филмовия бизнес са нормални и добри. Според мен всички останали са лоши, макар че други четири и половина процента от тях са нормални. Не е честно да осъждаме цялата общност, дори и преобладаващото мнозинство от тях да са умопобъркани.

Когато са изяли абсолютно всичко, натъпкали са се и са раздигнали масата, те отварят нови три бири, а на Стария Жълтьо му дават купичка с вода. Запалват свещи, включват лампите и след като Кас отсъжда, че атмосферата е „приятно страшничка“, близначките се връщат на масата, пляскат с ръце по бутилките, навеждат се над масата и се съсредоточават върху гостите си — и върху момчето, и върху кучето.

— Ти си извънземен, нали Къртис? — казва Кас.

— Ти си извънземен, нали Стари Жълтьо? — пита Поли кучето.

А после и двете казват:

— Хайде сега разправяйте всичко.