Дийн Кунц
Входът за рая — платен (56)

Глава 56

И ето, Къртис Хамънд е изправен пред морална дилема, каквато никога не е предполагал, че ще го сполети в караваната „Флийтууд“, в Туин Фолс, Айдахо. Ако се вземат всичките екзотични, забележителни, опасни и невероятни места във Вселената, които е посетил, това изглежда страшно скучно, за да е сцена на може би най-голямата му етична криза в живота. Разбира се, думата „скука“ не се отнася за сестрите Спелкънфелтър, а само за пейзажа.

Майка му му служеше като агент на надеждата със свободата в борбата, обхващаща цели светове и галактики. Тя се беше изправяла срещу много по-жестоки убийци от фалшивите Ърл и Морийн, беше носила светлината на свободата и лелеяната надежда на безброй нуждаещи се души, беше посветила живота си на противостоянието срещу мрака на безразличието и омразата. В момента Къртис най-много желае да продължи нейното дело и знае, че това изисква от него да следва нейните правила и да се придържа към нейната почерпена от горчивия опит мъдрост.

Една от най-често повтаряните аксиоми на майка му препоръчва независимо на кой свят се намира, независимо от степента на развитие на цивилизацията, в никакъв случай да не разкрива извънземната си същност. Иначе няма да постигне нищо. Ако хората знаят, че идваш от друга планета, тогава мълвата за извънземния бързо плъзва и се превръща в сензация. Такава вестникарска сензация, която засенчва твоето истинско послание и ти пречи успешно да изпълниш мисията си.

Трябва да пасваш на средата. Трябва да станеш един от онези, чийто свят се стремиш да спасиш.

Макар и в крайна сметка да настъпи мигът да разкриеш самоличността си, по-голямата част от работата трябва да бъде свършена в анонимност.

Нещо повече, цивилизацията, която спираловидно върви надолу към бездната, понякога променя положително посоката си на развитие и не вижда нищо нередно в нея. Хората често виждат романтика в мрака, но не са в състояние да различат истинския ужас, който ги чака на дъното, в най-дълбокия и непрогледен мрак. Следователно те отблъсват подадената им за помощ ръка, независимо от добрите намерения, с които тя бива протегната. Дори често убиват доброжелателите на обществото.

В това дело, поне на началния етап, секретността е ключова за успеха.

И когато Кас се навежда над масата на фона на зловещата светлина от свещите и пита Къртис, дори е извънземен, когато Поли задава същия въпрос на Стария Жълтьо и когато и двете близначки произнасят: „Разказвайте всичко, извънземни“, момчето посреща проницателните сини очи на близначките, отпива от безалкохолната бира, припомня си заръките на майка си — които не е усвоил от директното прехвърляне на мегаданни, а от десет години всекидневно обучение — поема си дълбоко дъх и отговаря:

— Да, аз съм извънземен — след което им разказва цялата истина и нищо не си измисля.

В края на краищата майка му винаги го е учила, че могат да възникнат извънредни обстоятелства, при които е по-разумно да се нарушават правилата. И често му е казвала, че от време на време се появява някой толкова специален, че променя за един миг живота ти и ти самият се променяш за по-добро и завинаги.

Габи, нощният пазач на туристическия призрачен град в Юта, определено не беше носител на позитивни промени.

Близначките Спелкънфелтър обаче, с техните изумителни многообразни общи интереси, с тяхната жажда за живот, с добри и нежни сърца, са именно вълшебните създания, за които майка му е говорила толкова много пъти.

Удоволствието им от неговото разкритие първоначално кара момчето-сирак да потрепери. Детинското вълнение и учудване до такава степен ги обзема, че заприличват на двете невръстни момиченца от Индиана. Сега, макар и по начин по-различен от този със Стария Жълтьо, Кастория и Полуксия също стават негови сестри.