Дийн Кунц
Входът за рая — платен (65)

Глава 65

Момчето без майка е притеснено, а то не се притеснява толкова лесно. То е седнало на един от диваните в дневната на флийтууда и гали Стария Жълтьо, легнал в скута му, докато близначките продължаваха да баят над пътните карти в кухнята.

Предварителната подготовка даде на Къртис солидни знания за повечето земни биологични видове, с които най-вероятно ще се срещне по време на мисията си. Следователно той знае доста за кучетата. Не само това, което е попил от внушителния брой кучета, видени в 9658 филма, а и от специфичните инструкции, които е получил чрез пренасяне на мегаданни за флората и фауната на тази планета.

Духовната му сестра притежава много качества, едно от които е чувствителния й нос. Неговата форма, грапава повърхност и блестящ черен цвят допринасят за красотата й. Но по-важното е, че обонянието й е може би двайсет хиляди пъти по-силно от това, на което и да е човешко създание.

Ако в огромната каравана, в която тя видя сияещото момиче, също има ловци от онези, с които се биха при бензиностанцията в Невада, кучето щеше да различи уникалната им миризма, да я разпознае моментално и да реагира яростно или да се уплаши.

Свирепият звяр, чиято воня Стария Жълтьо надуши около тази каравана, не прилича на нищо, което не е срещал досега. Сигурно е нещо или някой от неговия свят.

Но и това не е много сигурно. Спомня си каква беше реакцията му към Върн Тътъл, серийния убиец, колекциониращ зъби, когато го наблюдаваха от спалнята в уиндчейзъра, а той си говореше с огледалото в банята. Тогава беше помахал с опашка. Щом човек като Тътъл не караше козината му да настръхва, колко ли по-зъл беше чудовищният индивид в онази каравана, в онзи гигант на колела? В края на краищата беше изръмжало.

Тъй като е уверен, че мистериозните им съседи по каравана не са враждебно настроени извънземни и поради тази причина не е необходимо да предприема никакви действия срещу тях, отвличащи вниманието или други, най-разумно в случая ще е да постъпи, като си остане на безопасно място във флийтууда. Трудно му е обаче да бъде напълно разумен и да мисли трезво, щом в главата му нахлуват спомени за сияещото момиче.

Не може да го прогони от съзнанието си.

Когато затваря очи, той го вижда застанало зад седалката на шофьора, облегнало се на нея и гледащо през стъклото. Веднага забеляза дълбоката самота и отчаянието му, защото добре познава подобни емоции. Чувства, които се пораждат у него всеки път, когато си спомни какво се е случило в планините на Колорадо още преди да стане Къртис Хамънд.

Най-накрая си дава сметка, че не би бил син на майка си, ако обърне гръб на това очевидно наранено момиче. Разумното действие невинаги съвпада с действието, което сърцето му диктува.

В края на краищата той е тук, за да промени света. И както винаги тази задача започва със спасяването на една душа, после на следващата, на по-следващата, търпели, целеустремено и себеотдайно.

Отива в кухнята и прекъсва заниманието на Кас и Поли. Обяснява им какво възнамерява да прави, но те се противят на плана му. Настояват той да остане във флийтууда до сутринта, когато ще тръгнат за Сиатъл. Там многобройното население ще му осигури необходимото прикритие, докато стане напълно Къртис Хамънд и започне да излъчва обикновен енергиен сигнал, неразличим от тези на останалите хора.

Тяхната упоритост го обърква. Но после им напомня, че те са неговата кралска гвардия и че не може да позволи гвардейците да диктуват на наследника на трона как да постъпва.

— Така е с принцеса Лея, така е и с мен.

Може би те разбират, че използва техните камъни по тяхната глава, така да се каже. Та нали той сам бе отрекъл да е извънземна кралска особа. Все пак стратегията му ги смущава и озадачава. Те продължават да изпитват известно благоговеене пред неземния му произход и толкова са поласкани и развълнувани да участват в неговата мисия, че не могат дълго да се съпротивляват. Макар и понякога да го третират като десетгодишно момче, не могат да се отнасят едновременно и по двата начина с него. Те разбират това и отново си предават със сините лазерни лъчи тонове информация само чрез едно споглеждане. Въздъхват и се приготвят да му бъдат въоръжен ескорт.

Макар и да биха предпочели Къртис да си остане вътре, те подхождат доста ентусиазирано към перспективата да го придружават вече като истински воини, официално произведени от него в ранг. В края на краищата те са момичета, които обичат приключенията.

Днес са с каубойски кожени ботуши, в сини джинси и сини карирани каубойски ризи. Костюмите изглеждат подходящи за бодигардове.

Всяка от близначките е преметнала дамска чанта на дясното си рамо. Във всяка от чантите има деветмилиметров пистолет.

— Ти само стой между нас, скъпи — предупреждава Поли Къртис. Подобно обръщение звучи малко странно, отправено към извънземна кралска особа, но на него му харесва.

Кас първа излиза от флийтууда, като непрекъснато държи дясната си ръка в чантата си.

Духовната сестра тръгва след Кас. Къртис следва кучето, а Поли излиза последна. С дясната си ръка е стиснала здраво пистолета в чантата си.

Часът е само два и пет следобед, а навън цари зимен здрач. Въпреки топлия въздух сивата светлина внушава хлад, подчертава росата по игличките на боровете и създава мираж за заледена повърхност на езерото.

Старият Жълтьо повежда колоната, като повтаря предпазливия си маршрут към гиганта на колела. Но този път кучето не спира, за да маркира територията.

Навън са останали малцина лагеруващи. След като са прибрали всичко и са се приготвили за наближаващата буря, те са се прибрали на топло и сигурно.

Сияещото момиче го няма в предната част на караваната. Къртис не вижда друго, освен слаба светлина в другия край на превозното средство, която едва се процежда през матовото предно стъкло на кабината.

Кас понечва да почука на вратата, но Къртис я спира, като тихо изрича:

— Не.

Както и преди кучето усеща не само свирепия звяр с човешки облик, но и факта, че в момента не е в караваната. Още веднъж Жълтьо долавя две присъствия — първото излъчва горчива миризма на душа в отчаяние, а другата — на напълно покварен и пропаднал дух. Втората миризма е тази, чийто собственик дълго е бил измъчван от страх и сега е изпаднал в нервна криза, макар и да не е обзет от отчаяние.

Къртис предполага, че обхванатия от страх дух е този на момичето.

Поквареното присъствие е толкова отблъскващо, че кучето оголва зъбите си от погнуса. Ако можеше, то сега би се изплюло досущ като човек.

Къртис не знае дали източникът на тази гнусотия представлява опасност или не. Може би е показателен фактът, че второто същество не е тормозено от страха, който е надвиснал като Дамоклев меч над момичето.

Докато близначките, плътно застанали от двете му страни, държат под наблюдение къмпинга, Къртис поставя длани върху вратата на караваната. На микроравнище, при което волята може да надделее над материята, той усеща нисковолтов електрически ток и разпознава в него аларма, подобна на тази на флийтууда.

Всяка електрическа верига си има изключвател. Нисковолтовият ток е енергия, но ключът за изключване е механичен и следователно е подвластен на волята. А Къртис има силна воля. Както е включена алармата, в следващия миг тя вече не работи.

Вратата е здраво заключена. Но — хоп — и се отключва. Той я отваря тихо и надзърта в кабината, в която няма никого.

Изкачва двете стъпала и влиза вътре.

Чува как една от сестрите казва нещо, но не се обръща.

Дневната е осветена от една-единствена лампа. Един от диваните е разгънат за спане като легло.

Тя седи на леглото и бързо пише нещо в дневника си. Единият й крак е сгънат, а другият — изправен и обхванат от стоманена шина.

Сияещото момиче.

Съсредоточено в съчинението си, то не чува отварянето на вратата и не усеща, че някой е влязъл вътре и стои близо до него.

Духовната сестра върви след Къртис и иска да зърне и тя това видение с метална шина.

Движението привлича вниманието на момичето и то вдига поглед от дневника си.

— Ти светиш — казва Къртис.