Дийн Кунц
Входът за рая — платен (38)

Глава 38

Момче и куче — първото е по-подготвено да издържи на августовското слънце. Второто има по-добро обоняние от първото. Първото още си мисли за истеричното бягство на Гари, а второто си мисли за сандвичи. Момчето се прехласва пред красотата на една небесносиня птица, кацнала върху ръждясала и полусчупена метална ограда с решетки, кучето подушва птичите изпражнения и така разбира историята на птицата в детайли. Двамата са благодарни за взаимната си компания, докато търсят своето бъдеще. Първо след откритите полета, а после по един самотен селски път. Но след завоя пътят вече не е самотен.

Трийсет или четирийсет моторни каравани, около двайсетина пикапа с палатки и много джипове са събрани от едната страна на двулентовата асфалтова настилка и в близката трева. Към някои от караваните са монтирани брезентови навеси, под които са създадени сенчести местенца за общуване. Разпръснати са поне десетина ярко цветни палатки.

Единствените масивни постройки се виждат в далечината: ранчо, хамбар и конюшня.

Един зелен трактор с прикачен фургон за сено служи като бюро за даване под наем. В него вероятно седи собственикът на ранчото с джинси, тениска и сламено сомбреро. Една изписана на ръка табела гласи, че място за къмпинг на поляната струва двайсет долара на ден. Но веднага отдолу има две условия:

Къртис решава да премине бързо и предпазливо през многолюдния къмпинг. Толкова много каравани на едно място го тревожат. Сигурно това е сборище на серийни убийци.

Сигурно тук са и двамата маниаци, колекционери на човешки зъби. Онази двойка с побелели коси може да е някъде наблизо и с гордост да демонстрира зъбните си трофеи, докато се възхищава на още по-зловещи колекции на други психопати-убийци.

Стария Жълтьо обаче не подушва никаква опасност. Естествената общителност на кучето се обажда и то иска да огледа мястото.

Къртис се доверява на инстинктите му. Освен това тълпата може да му послужи като прикритие, ако негодниците дойдат да търсят с електрониката си източник на топлинна енергия.

Поляната е очертана с ограда от белосани дъски, които се нуждаят от ремонтиране и боядисване. Тракторът пази на отворената порта.

Един навес на четири дълги стълба пази фургона за сено от слънцето, а под навеса стоката чака да бъде разпродадена. Собственикът на ранчото и един тийнейджър вадят от няколко хладилни чанти, пълни с лед, кутии бира и безалкохолно. Предлагат пържени картофи, както и домашно приготвени сладки, бисквити и буркани със „Знаменития бабин“ лютив сос, който, предупреждава етикетът, „е толкова горещ и лют, че може да ви отнесе главата“.

Къртис не може да си представи как главата на човек ще бъде отнесена.

Ясно му е защо „смъртоносният“ бабин сос е знаменит, но не може да разбере защо хората ще го купуват. Въпреки това няколко буркана от подредените вече липсват и докато гледа, са продадени още два.

Това трябва да означава, че част от събралите се тук са самоубийци. Кучето отхвърли версията за сбирка на серийни убийци, тъй като не улавя издайническите феромони на умопомрачението. Къртис обаче еднакво се притеснява и от самоубийци, независимо защо са избрали да се самоунищожат.

Освен напитките, чипса и печално известния сос фургонът за сено предлага и тениски със странни надписи. РАНЧО НИЪРИ, пише на едната, на друга — ЗВЕЗДНО ПРИСТАНИЩЕ САЩ. Трета пък е с рисунка на крава и думите КЛАРА, ПЪРВАТА КРАВА В КОСМОСА. Четвърта пък твърди НИЕ НЕ СМЕ САМИ — РАНЧО НИЪРИ. Пета е с надпис ДЕНЯТ НАБЛИЖАВА и на нея също фигурира името на ранчото.

На Къртис му е интересно коя е тази Клара. Макар че познава цялата история на НАСА и космическата програма на бившия Съветски съюз, не е чувал нищо за опити да бъде изпратена крава в орбита или на Луната. Никоя друга страна не разполага с възможности да изстреля в Космоса крава и да я върне обратно на Земята жива. Нещо повече, причината да се изпрати говежди астронавт в орбита напълно убягва на момчето.

До тениските е сложена книга за продажба: „Нощта в ранчо «Ниъри»: близки срещи от четвъртия вид“. От заглавието и от илюстрацията на корицата — летяща чиния, надвиснала над ферма — Къртис започва да разбира, че ранчо „Ниъри“ е източник на легенди и митове, също като тези в Розуел, Ню Мексико.

Заинтригуван, но все още притеснен от склонните към самоубийство типове, той отново се доверява на преценката на Стария Жълтьо. Кучето не подушва никакви пръскащи се глави и напира да се смеси с тълпата.

Момчето и кучето стъпват на поляната, без никой да ги спира на портата. Очевидно са сметнали, че караваната им е вътре.

Хората са в празнично настроение, носят напитки, ядат сладки, облечени са леко заради жегата. Движат се напред и назад, наляво и надясно из тревата, в проходите между колите и караваните, печелят нови приятели, поздравяват се със старите. Други се събират на сянка под навесите, играят карти и шах, слушат радио — и говорят ли говорят.

Навсякъде хората разговарят, някои по-тихо и смирено, други по-шумно и ентусиазирано. От откъслечните думи, които Къртис чува, докато заедно със Стрария Жълтьо се движат по поляната, заключва, че тези хора са побъркани на тема НЛО. Събират се тук два пъти годишно, около датите на известни посещения на летящи чинии. Това събиране обаче е свързано с някакво ново и скорошно събитие, което ги е развълнувало.

Палатките и караваните са подредени като спици на колело. В центъра е сложен един кръгъл знак на земното кълбо с диаметър около четири метра.

Един висок и пълен мъж е застанал в центъра на този знак. Той е с тропически обувки, бели чорапи и шорти в цвят каки. Голите му крака са космати като кокосови орехи. Облечен е в риза с пагони и изглежда така, сякаш всеки момент ще се отправи на експедиция в Африка.

Около него са се събрали двайсетина души. Те обаче, изглежда, нямат желание да стъпят в опасната зона, в която той стои.

Когато Къртис се присъединява към групата, един от новодошлите обяснява на друг:

— Това е самият старец Ниъри. Той е бил горе.

Господин Ниъри говори за Клара, първата крава в Космоса:

— Тя беше добра крава, добрата стара Клара. Даваше по една цистерна мляко с нискомаслено съдържание и никога не ми създаваше проблеми.

Мисълта за крави, които създават проблеми, е нова за Къртис, но той потиска у себе си изкушението да попита какви неприятности могат да причинят крави, които не са добродушни като Клара. Майка му винаги казваше, че никога няма да научиш нещо, ако не питаш. А Къртис непрекъснато иска да научава нови неща.

— Кравите от породата холщайн по принцип са глупави — продължава господин Ниъри. — Това е моето мнение. Някои ще кажат, че има и по-глупави породи и че те са умни като Джърси или Херефордската. Който го твърди, значи не познава кравите.

— Олдърни и Галоуей са най-умните породи — обажда се един от събралите се.

— Можем да спорим тук цял ден за породите крави — отговаря господин Ниъри. — Но няма да се приближим нито на педя до Рая. Както и да е, моята Клара не беше типичен представител на своята порода, тя беше умна. Не толкова умна като мен и вас, дори не толкова умна и като това куче — при тези думи той посочва Стария Жълтьо — но тя винаги водеше другите крави до пасището и ги връщаше във фермата.

— Червената линкълнширска порода също е умна — казва набита жена с лула, чиято коса е вързана на две опашки с жълти панделки.

Господин Ниъри поглежда с досада към внушителната дама.

— Е, извънземните не хванаха линкълнширска червена, нали? Те дойдоха да вземат моята Клара. Моята теория е — те са знаели, че тя е най-умната крава от стадото. Та, както казах, оная чиния като трептящ течен метал надвисна над моята Клара, докато стоеше точно тук, където стоя сега аз.

Повечето от застаналите в кръг поглеждат нагоре към небето. Някои уплашени, други — с любопитство.

Млада жена, бледа като нискомасленото мляко на Клара, се обажда:

— Чуха ли се някакви звуци? Някакви хармонични тонове?

— Ако ме питате дали те са играли на орган като във филма, не, госпожо. Отвличането беше извършено в мъртва тишина. Червеният светлинен лъч излезе от летящата чиния като прожектор, но той беше някакъв левитационен лъч. Клара се вдигна във въздуха в сноп от червена светлина с диаметър четири метра.

— Та това е доста голям левитационен лъч — възкликна дългокос младеж с джинси и тениска, на която пишеше ФРОДО Е ЖИВ.

— Моето старо момиче само изненадано измуча — продължава господин Ниъри, — но после се изкачи горе без никакви протести повече. Леко се завъртя като че беше перце. — Той поглежда тържествуващо към жената с луната. — Ако беше от линкълнширската порода, сигурно щеше да се побърка да рита и да се задави с тревата.

Жената изпусна кълбо от дим и отвърна:

— Почти невъзможно е едно животно да се задави с храна.

— При нормални обстоятелства бих се съгласил — признава господин Ниъри, — но когато говорим за линкълнширската червена порода, не бих се изненадал, ако извършат и някоя по-голяма глупост.

Докато ги слуша, Къртис научава доста неща за кравите, макар че и сам не знае за какво му е.

— Защо ще им е крава на тях? — пита поклонникът на Фродо.

— Заради млякото — предполага бледата млада жена. — Сигурно тяхната планета е претърпяла сериозна екологична катастрофа и някои от звената в хранителната верига са били напълно унищожени.

— Не, не, те сигурно са достатъчно технологично напреднали, за да могат да клонират собствените си животни — казва един мъж с вид на професор и с по-голяма лула от тази на жената. — Какъвто и биологичен вид от тяхната планета да съответства на нашите крави, сигурно по този начин поддържат популациите на стадата. Никога не биха довели екземпляр от друга планета.

— Може би просто много им се ядат хубави хамбургери — смята мъж с румено лице и с кутия бира и наполовина изяден хотдог в ръцете.

Неколцина от присъстващите се засмиват. Бледата жена обаче, която е красива по особен, трагично-комичен начин, приема сериозно обидата и хвърля такъв поглед към мъжа, че усмивката му моментално изчезва.

— Щом могат да пътуват през галактиките, значи са достатъчно напреднали интелектуално, което означава, че са вегетарианци.

Къртис събира куража си и всичките си комуникативни умения и също се обажда:

— Или пък могат да използват кравата като носител на биологични оръжия. Могат да имплантират осем или десет ембриона в телесните кухини на кравата, да я върнат на поляната и докато ембрионите съзряват и се превръщат във възрастни екземпляри, никой няма да разбере какво се крие вътре в Клара. После кравата ще се разболее от вирус от типа ебола и организмът й буквално ще бъде разграден. От разпадащото се тяло ще излязат осем или десет инсекти-войници, всеки с големината на немска овчарка. Този размер ще е достатъчен, за да се унищожи град с население хиляда души за по-малко от дванайсет часа.

Всички се втренчиха в Къртис.

Той веднага разбира, че се е отклонил от посоката на разговора или пък е нарушил протокола на поведение на НЛО маниаците. Само че не разбира с какво точно ги е обидил. Опитвайки се да излезе от конфузното положение, той продължава:

— Е, добре, може и да са с формата на рептилии, а не на инсекти. В този случай ще им трябват шестнайсет часа, за да унищожат град с хиляда души, защото формата на рептилиите не е толкова ефикасна машина за убиване като тази на инсектите.

Това уточнение не успява да му спечели много приятели сред събралите се около кръга. На лицата на хората около него все още е изписана смесица от учудване и раздразнение.

Всъщност бледата жена му отправя такъв поглед, с който преди това погледна мъжа с бирата и ходдога.

— Напредналите разумни същества не страдат от нашите пороци. Те не унищожават собствените си екологични системи. Не разпалват войни с плътоядни микроби. — Тя насочва леденостудения си азотен поглед към пушачите на лули. — Те не използват продукти като тютюна. — После отново се съсредоточава върху Къртис. Очите й са толкова студени, та му се струва, че ако задържи малко по-дълго погледа си върху него, той ще се превърне в леден блок. — Те нямат расови и полови предразсъдъци. Никога не биха развалили телата си с храни с високо съдържание на мазнини, рафинирана захар и кофеин. Те не лъжат и не мамят, както казах, не разпалват войни и със сигурност не отглеждат огромни насекоми-убийци във вътрешността на крави.

— Е, вселената е голяма — отговаря Къртис с примирителен тон. Или поне така му се струва на него. — И за щастие повечето от най-опасните типове, за които говоря, още не са стигнали до този й край.

Лицето на младата жена става още по-бледо, а очите й — още по-ледени, сякаш в главата й са се включили някакви допълнителни охладители.

— Разбира се, говоря само хипотетично — добавя бързо Къртис. — В интерес на истината не знам по този въпрос повече от вас.

Преди момчето да се превърне в ледена буца от погледа на Медузата Горгона, се намесва господин Ниъри:

— Синко, ти сигурно прекарваш по цели часове в игри на ония жестоки научнофантастични видеоигри. Наблъскали са ти главата с пълни глупости. Ние тук говорим за реални неща, не за онези кървави фантазии, които Холивуд бълва, за да помрачи мозъците на такива като теб.

Събралите се около кръга изразяват съгласие и един от тях попита:

— Господин Ниъри, вие изплашихте ли се, когато извънземните се върнаха за вас?

— Господине, аз бях угрижен, но не и уплашен. Това беше шест месеца, след като отнесоха Клара — причината да имаме два бдения всяка година на тези дати. Между другото, някои казват, че биха идвали тук и само заради домашно приготвените сладки на жена ми, затова не пропускайте да ги опитате. Разбира се, тази година имаме три бдения. Сегашното не беше предвидено и е организирано поради ставащото в момента. — Извисяващ се над тях, с шапка на африкански пътешественик-изследовател и със също толкова вдъхващи авторитет дрехи, той посочва на изток към земите, които се простират зад дърветата. — Ние знаем, че шумът отвъд границата с Юта няма нищо общо с наркобосове, независимо какво твърди правителството.

Думите на Ниъри предизвикват негодувание по адрес на правителството.

Къртис използва момента, за да се сближи отново с хората и да поправи грешката си. Той стъпва върху кръга и се провиква:

— Правителството! Шайка алчни за власт невежи смотаняци с бели ризи!

Усеща, че с това изявление се проваля в опита си да спечели симпатиите на тълпата.

Думите му карат хората да замлъкнат.

Къртис предполага, че се дължи на необходимостта да проумеят казаните от него думи, а не на несъгласие. Затова продължава:

— Наречете ме негодник, ако искате, но не са ли тези в правителството алчни тирани, които само ни крадат земята?

Стария Жълтьо ляга на земята по гръб. Мисли, че за да се социализират, трябва да покажат примирение, а не агресивност.

Къртис е убеден, че Жълтьо е разбрал погрешно нагласата на хората. Вярно, сетивата на кучето и възприятията му в много отношения бяха надеждни, но социалното взаимодействие между хората е много по-сложно за анализиране и това не може да стане само със сетивата или животинските инстинкти. В интерес на истината обаче, докато лицето на бледата жена става по-сурово при споменаването на месо, другите са затихнали и слушат с отворена уста истината.

Следователно, макар че Стария Жълтьо все още лежи на земята, Къртис продължава да дава на хората това, което искат да чуят, докато имитира движенията на Габи:

— Правителството ли! Бирници, крадци на земя, умници, които се правят на по католици от папата! Копелета!

Кучето скимти.

Наблюдавайки струпалите се уфолози, Къртис вижда, че никой от тях не се усмихва, но неколцина гледат потресени, а повечето са се намръщили. Някои дори изразяват съжаление.

— Синко — намесва се отново господин Ниъри, — предполагам, че твоите родители не са тук в групата. В противен случай щяха да ти посинят задника заради това изпълнение. Сега иди и стой при тях, докато си тръгнете. Или ще настоявам ти и семейството ти да напуснете поляната.

Господи, сигурно никога няма да успее да бъде като истинския Къртис Хамънд. Потиска сълзите си, отчасти защото е ядосал духовната си сестра, отчасти защото е излязъл глупак пред тълпата.

— Господин Ниъри, сър — изрича той жалостиво, — аз не съм някой нафукан лигльо.

Това твърдение, макар и да е казано искрено и добронамерено, необяснимо защо кара лицето на Ниъри да почервенее.

— Достатъчно с твоите номера, господинчо.

В последен отчаян опит да се поправи, Къртис отвръща:

— Господин Ниъри, сър, аз не съм съвсем наред. Една огромна красива госпожа ми каза, че съм прекалено сладък за този свят. Ако ме бяхте попитали дали не съм глупак или нещо подобно, бих ви отговорил, че да, глупак съм. Аз съм един прекалено сладък глупак, който не е съвсем наред. Това съм аз.

Стария Жълтьо веднага се обръща и застава на лапи. Усеща, че ситуацията става твърде опасна, за да излага беззащитния си корем. Впуска се в бяг, по-далеч от зловещия кръг, докато господин Ниъри пристъпва към Къртис.

Доверявайки се най-накрая на инстинктите на кучето, момчето си плюе на петите и се стрелва след него. И отново се превръща в беглец.