Дийн Кунц
Входът за рая — платен (34)

Глава 34

Лейлъни Клонк, опасната невръстна мутантка, си каза, че са малко нещата, които вдъхновяват повече отколкото едно американско семейство, събрало се на масата за закуска. Само преди вечер мама, татко и дъщерята може би са се карали кой е оставил капака на буркана с фъстъчено масло отворен. Спорили са за това, дали да гледат сапунен сериал, екшън или документална поредица за животните. Може би дори са пускали змии едни срещу други и да са убивали. Но тук, преди да започне новият ден в единайсет часа — различията са загърбени и на мястото на старите препирни може да бъде изградена една нова хармония. Тук те могат да обсъждат и да планират общото си бъдеще, да споделят сънищата си и да скрепят семейния дух.

Старата Синсемила си направи закуска от двайсет и седем таблетки и капсули с витамини, бутилка газирана вода, полуфабрикати от соя с кокосово масло и един банан. След като наряза на кръгчета необеления банан, тя ги изяде така, защото смяташе, че доброто здраве се постига като плодовете се ядат цели. Пак поради тази причина не се докосваше до месо. Ако си приготвеше сандвич, тогава трябваше да си сервира в отделна чиния рогата, кожата, копитата и така нататък.

Доктор Смърт пи чай и изяде две рохки яйца и английски кифлички, намазани с портокалов мармалад. Тъй като не споделяше вижданията на жена си, той не изяде пакетчето от чая и черупките от яйцата, както и картонената кутия от кифличките. Беше толкова внимателен и чистоплътен, че от кифличките на масата не падна нито една троха. Ядеше на малки хапки и прилежно сдъвкваше храната. Така нямаше опасност да се задави с по-голямо парче и да пукне, докато закусва — най-доброто, на което оптимистично настроената му дъщеря можеше да се надява, беше отравяне от салмонела от полусуровите яйца.

Лейлъни хапна мляно жито с нарязан банан (обелен) и пи мляко с шоколад. Докторът на смъртта беше купил напитката без знанието на любителката на соята и целите храни. Макар че Лейлъни би предпочела само мляко, искаше да провери дали майка й ще получи нервен пристъп, когато види как дъщеря й пие от ужасната отрова.

Напразно. Със зачервени очи и посивяло лице, в момента тя се възстановяваше от тежка сутрин. Какъвто и наркотик да беше взела на разсъмване, той още не я беше изпратил в състоянието на Мери Попинз, което тя желаеше. Сигурно поне до вечерта нямаше да е в състояние да лети с вълшебния чадър и да припява.

Междувременно, докато се хранеше, майка й четеше книгата на Ричард Браутиган „В захарта от пъпеш“. От петнайсетгодишна всеки месец я четеше по два пъти. С всеки прочит книгата придобиваше ново значение за нея, макар че до ден-днешен никое от тези значения не беше логично. Синсемила обаче вярваше, че авторът е представил нова стъпка в еволюцията на човечеството, че е пророк с важно послание към най-далновидните представители на обществото. Старата Синсемила смяташе, че тя е една от тези далновидни личности, но с цялата си скромност не беше готова да го потвърди, докато не разбереше напълно посланието на Браутиган. И след като го разбереше, щеше да извлече своя свръхчовешки потенциал.

Погълната от книгата, Синсемила не обръщаше внимание на никого и човек със същия успех можеше да води разговор със соята в чиния. Въпреки това доктор Смърт неколкократно се обръщаше към нея. Не очакваше отговор, но, изглежда, беше убеден, че думите му са достигнали до жена му на някакво подсъзнателно равнище.

От време на време той говореше за Тетси, младата жена, чието сърце се е пръснало от инжектирането на голяма доза дигитоксин преди по-малко от дванайсет часа и чиято съдба той беше разкрил на Лейлъни, когато се прибра късно през нощта. Понякога съобщаваше на Синсемила и Лейлъни най-новите клюки и жълтите новини от различни Интернет сайтове, поддържани от хора, вярващи в съществуването на НЛО. Той ги следеше редовно на лаптопа, който лежеше на масата до чинията със закуската му.

Подробностите за кончината на Тетси бяха детска приказка в сравнение с някои други негови убийства от миналото. А и последните истории за летящи чинии бяха както винаги зловещи. Затова гнусния характер на разговора — а всички разговори в семейството бяха гнусни и отвратителни — се дължеше на разказа на доктор Смърт за това как е излял страстта си пред Синсемила нощес.

По време на вечерята с Мики и госпожа Ди от предната вечер Лейлъни беше казала, че докторът е много чувствен и полов атлет. Това не е съвсем вярно.

Той не тичаше след жените, не ги сваляше и не ги засипваше с комплименти, както правеха повечето мъже. Даже и не показваше особен интерес към противоположния пол. Ако най-съвършената красавица с тесни бикини минеше пред Престън, той нямаше да я забележи, освен ако тя случайно не беше жертва на отвличане от НЛО и носеше в утробата си хибриден човешко-извънземен плод, заченат по време на знойния уикенд на борда на летяща чиния.

При определени обстоятелства обаче смъртоносният доктор изпитваше страстни чувства към Синсемила, които той — именно това беше точната дума — „изливаше върху“ нея. В една каравана, макар и голяма, когато едно семейство е на път по цяла година, между хората се поражда много тясна близост и интимност, която трудно би понесъл и един светец. А в семейство Мадок такива нямаше. Дори и да не видиш нещата, които не искаш да гледаш, невинаги можеш и да не чуваш. Дори и да си запушиш ушите с дебели възглавници през нощта, не можеш да избегнеш нещата, които щеш-нещеш научаваш. Включително и факта, че Престън Мадок се възбужда само когато Синсемила е като мъртва.

Лейлъни беше разказала на Мики и госпожа Ди за какви ли не перверзии и ужасии, но не можеше да спомене за подобно извращение. Разбира се, Престън си беше абсолютна откачалка. Но също така беше строен, красив и добре поддържан, финансово самостоятелен. Това бяха точно трите качества, които повече от всичко друго привличаха много по-млади и красиви от Синсемила жени. Финансовата самостоятелност беше достатъчна, за да не се свързва с постоянно надрусана, прекарала шокова терапия, обсебена от пътните катастрофи, танцуваща лунатичка, която имаше богато минало и едновременно с това не си спомняше нищо. И която имаше две недъгави деца. Но очевидно най-важното нещо, което плени сърцето на Престън, бяха предизвиканите от дрогата чести коматозни състояния у Синсемила и желанието й той да я обладава, докато самата тя лежи безжизнена и безчувствена като дърво. Което не беше никак странно за доктора, имайки предвид неговото благоговеене пред смъртта.

Но имаше нещо друго, което привличаше Престън към Синсемила. Качество, което никоя друга жена не можеше — или не искаше — да му предложи. Макар Лейлъни да усещаше тази загадъчност в странните им взаимоотношения, тя не искаше да мисли за това, защото много добре знаеше какво ги свързва и ги обединява. И се страхуваше да научи повече.

Та, докато Синсемила четеше в захар от пъпеш и докато доктор Смърт сърфираше из Интернет за последните истории с летящи чинии, докато и тримата закусваха и докато никой от тях още не беше споменал нищо за змията, Лейлъни си отбеляза нещо в дневника си, като използва собствена усъвършенствана система от стенографски знаци, които само тя разбираше. Искаше да довърши описанието на инцидента със змията. В същото време обаче си записваше и наблюдения за семейната закуска, включително и за казаното от Престън.

Напоследък си мечтаеше да стане писателка. Ако, разбира се, в навечерието на десетгодишния си рожден ден успееше да избегне подаръка за вечния живот. Не се беше отказала от плана си да има страхотни гърди, с които да омайва красиви мъже. Но едно момиче не може да разчита само на бюста си, на лицето си и на стройния си прав крак. Да пишеш художествени романи си беше престижна професия. Беше чела, че една от трудностите на писателския занаят е да намериш материал, и си беше дала сметка, че майка й и баща й са златна мина за писателя, ако успее да преживее и да оцелее край тях.

— Тази случка в Юта — каза Престън и се вторачи в екрана на лаптопа — е доста подозрителна.

След което продължи на дълго и широко да им говори за барикадите по всички магистрали, водещи към Южна Юта и за преследването на бандата наркобосове, за които се говореше, че са въоръжени като държавни армии.

— Да не забравяме как в „Близки срещи от третия вид“ правителството държеше хората настрани от зоната на контакт с извънземни, като им предостави фалшивата версия, че има разпръскване на нервнопаралитичен газ във въздуха.

За Престън „Близки срещи от третия вид“ не беше научна фантастика, а зле прикрит документален филм. Той вярваше, че Стивън Спилбърг е бил отвлечен от извънземни като дете и бил използван като инструмент, който да подготви човешката раса за скорошното пристигане на пратеници от Галактическия конгрес.

След като смъртоносния доктор продължи да си мърмори за това как правителството прикривало инцидентите с НЛО, което също обяснявало и войната във Виетнам, Лейлъни предположи, че когато ремонтират караваната им, ще се отправят към Юта. Изследователите на НЛО и почитателите на извънземни вече бяха започнали да се събират в една местност в Невада близо до границата с Юта в очакване на едно толкова забележително пришествие на зелени човечета, че правителството с всичките си възможности и средства да не може да прикрие случващото се с някакви измислици за газове, за метеорологични балони или за тикове на тютюневата индустрия.

Поради тази причина тя много се изненада, когато няколко минути по-късно Престън вдигна поглед от лаптопа и сияещ от вълнение, обяви:

— Айдахо. Ето къде се случва, Лани. Имало е изцеление в Айдахо. Чу ли ме, Синсемила? Имало е изцеление в Айдахо.

Старата Синсемила или не чуваше, или не беше заинтригувана. „В захарта от пъпеш“ я беше погълнал напълно. Устните й изобщо не помръдваха, докато четеше, а само нежните й ноздри потрепваха, сякаш беше подушила просветлението. В същото време мускулите на скулите й се стягаха и отпускаха, когато стиснеше зъби, попаднала на някоя мъдрост, която се нуждаеше от предъвкване.

На Лейлъни не й хареса перспективата да ходи в Айдахо. Беше близо до Монтана, където Лукипела беше „заминал при звездите“.

Беше очаквала Престън да ги замъкне отново към Монтана, когато през февруари следващата година наближи рожденият й ден. В края на краищата, ако извънземните бяха изстреляли Луки към славата в Монтана, логично беше пак да отидат там в навечерието на десетия й рожден ден, ако не се случеше преди това някакво чудо и не оздравееше напълно.

Освен това Престън трябваше да се сети за тази симетрия: Лейлъни и Луки заедно в смъртта, както и в живота, Луцифер и Райското цвете, превърнали се в храна на едни и същи червеи. Един гроб за брат и сестра, обвързани навеки в една гробница. В края на краищата доктор Смърт беше сантиментален човек.

Ако до Монтана оставаха шест месеца, тя можеше да подготви някакво бягство или начин да се защити. Но ако следващата седмица пристигнеха в Айдахо и асо старата Синсемила пожелаеше да прескочат до Монтана, за да види дали Луки е срещнал извънземните, Престън можеше да се изкуши да събере заедно брата и сестрата по-рано от предвиденото. Тя още нямаше план за бягство. Или стратегия да се отбранява. Но и още не беше готова да умре.