Произведения

Роман

Поезия

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Лирика в проза

Биография

По-долу е показана статията за Михаил Лермонтов от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Вижте пояснителната страница за други личности с името Лермонтов.
Михаил Лермонтов
Михаил Юрьевич Лермонтов
руски писател, поет, драматург и художник
Портрет на Михаил Лермонтов от Пьотр Заболоцки, 1837 г.
Портрет на Михаил Лермонтов от Пьотр Заболоцки, 1837 г.
Роден
Михаил Юриевич Лермонтов
Починал
Пятигорск, Руска империя
ПогребанРусия
Религияправославие
Националност Русия
Учил вНиколаевско кавалерийско училище
Работилпоет
Литература
Псевдоним—въ, Ламвер, Гр. Диарбекир, Lerma
Периодот 1828 г.
Жанровепоезия, роман
Направлениеромантизъм
ТечениеРомантизъм
Известни творби„Демон“ (1834)
„Мцири“ (1839)
„Герой на нашето време“ (1840)
ПовлиянДжордж Байрон
Семейство
Съпруганяма
Подпис
Уебсайт
Михаил Лермонтов в Общомедия

Михаил Юриевич Лермонтов (на руски: Михаил Юрьевич Лермонтов) е руски поет, писател, драматург и художник, един от основните представители на романтизма в руската литература, наред с Александър Пушкин и Фьодор Тютчев.

Биография

Лермонтов е роден на 15 октомври (3 октомври стар стил) 1814 г. в Москва в благородническо семейство от Тулска губерния и израства в имението Тархани в Пензенска губерния, където днес се намира гробът му. Родът му произлиза от представител на шотландската фамилия Лиърмаунт, заселил се в Русия по времето на цар Михаил Романов (началото на 17 век).

Майката на Лермонтов, Мария Лермонтова, умира през 1817 г. и той е отгледан от нейната майка Елизавета Арсениева[1], която се намира в постоянен конфликт с баща му, Юрий Лермонтов. Тъй като детето често боледува, баба му на три пъти го води в курортите в Северен Кавказ.

През 1827 г. двамата се преместват в Москва, където той започва да учи в гимназия. През 1828 г. започва да пише стихове, силно повлияни от стила на Джордж Байрон, много популярен в Русия по това време. През 1830 г. публикува първото си стихотворение „Весна“. През същата година постъпва в Благородния пансион на Московския университет. През 1832 г., след конфликт с преподаватели, той напуска университета и заминава за Санкт Петербург, където постъпва във военно училище.

През 1834 г. Лермонтов става офицер в Лейбгвардейския хусарски полк в Царско село. След смъртта на Александър Пушкин през 1837 г. Лермонтов му посвещава поемата на „На смерть поэта“, изпълнена с обвинения към съвременното руско общество. Тя предизвиква широк отзвук и му донася популярност, но предизвиква недоволството на цар Николай I и Лермонтов е арестуван и изпратен в драгунска част в Кавказ. Там той се запознава със заточени декабристи, както и с известни грузински интелектуалци.

Грузински военен път край Мцхета (кавказки изглед от сакля). 1837. Картина на М. Ю. Лермонтов. Картон, масло.

През 1838 г., със съдействието на поета Василий Жуковски, Лермонтов се завръща в столицата. Той започва да публикува стихове и придобива известност в литературните среди. Лермонтов се връща в петербургското общество, отново играе ролята на „лъв“, особено след като всички любители на знаменитости и герои сега го ухажват.

М. Ю. Лермонтов М. Ю. Лермонтов след завръщането си от първото си изгнание, 1838 г.

В същото време той размишлява върху силния образ, който е вълнувал въображението му още в младостта му. Кавказ е подновил стари мечти; създават се „Демон” и „Мцири”. Тези поеми са замислени много отдавна. Поетът мисли за „Демон“ още в Москва, преди да влезе в университета, а по-късно започва и преработва поемат няколко пъти. Произходът на „Мцири” несъмнено се крие в младежката бележка на Лермонтов, също от московския период: „да пиша записки на млад монах: 17-годишен. От дете е бил в манастира, освен свещените книги друго не е чел... Страстната му душа изнемогва. Идеали."

В сърцето на „Демон” е съзнанието за самота сред цялата вселена. Характеристики на демонизма в произведенията на Лермонтов: горда душа, отчуждение от света и презрение към дребните страсти и страхливост. За демона светът е малък и жалък; за Мцири светът е омразен, защото в него няма воля, няма въплъщение на идеали, възпитани от страстното въображение на сина на природата, няма изход за могъщия пламък, живял в гърдите от младини възраст. „Мцири“ и „Демон“ се допълват взаимно.

През 1840 г. Лермонтов се запознава с критика Висарион Белински, който го нарича „голямата надежда на руската литература“.

Дуели и последни години

На 16 февруари 1840 г. на бала на графиня Лавал, Лермонтов се скарва със сина на френския посланик Ернест Барант. Няма ясна версия каква е причината за кавгата.

М. Ю. Лермонтов през 1840 г.

Според показанията на Лермонтов по време на ареста му, Барант е обиден от факта, че Лермонтов е казал „неблагоприятни неща“ за него в разговор с „известен човек“. Светската мълва е смятала принцеса Мария Щербатова за този специален човек и ѝ приписва любовния интерес на бъдещите дуелисти. Съществува и мнение, изразено от съвременници, че вината е на съпругата на секретаря на руското консулство в Хамбург Тереза ​​Бахерахт. Твърди се, че Барант обичал както нея, така и Щербатова, поради което Бахерахт, опитвайки се да отклони вниманието на Ернест от съперницата си, случайно се скарала с Лермонтов.[2]

Предпоставката за кавгата в къщата на Лавал може да се крие и в обтегнатите руско-френски отношения поради политическата ситуация от онези години. Отчитат се и антифренските настроения на самия Лермонтов поради убийството на Пушкин от французина Жорж Дантес. Възползвайки се от това, недоброжелателите на Лермонтов през 1839 г. информират Ернест Барант и баща му, че „Смъртта на един поет“ съдържа редове, които уж нараняват националната гордост на французите. Подобен опит за подстрекаване обаче се проваля и Лермонтов дори е поканен на новогодишния бал на посолството за лично запознанство, но Ернест остава предпазлив към поета. Така основата за кавгата може да бъде всичко заедно: както предубеденото отношение на Барант и Лермонтов един към друг, така и интригите с участието на Щербатова и Бачерахт.[2]

Барант предизвиква Лермонтов на дуел, който се провежда на 18 февруари 1840 г. Франзузинът стреля първи, но не уцелва. Лермонтов на свой ред стреля встрани, след което участниците се разделят. За „недонасяне за дуела“ на 11 (23) март Лермонтов е арестуван и предаден на военен съд. Барант, по волята на руския император, не е изправен пред съда. След като научава за свидетелстването на Лермонтов, Ернест се обижда и твърди в света, че поетът изобщо не е стрелял встрани, а се е прицелил във врага, но е пропуснал. В отговор на това Лермонтов поканва Барант на тайна среща, която се състои на 22 март (3 април) в караулката на Арсенал, където е поетът по това време. Според показанията на Лермонтов, той, наред с други неща, е изразил намерението си да се стрелят отново, ако Барант пожелае. Съдът обвинява поета, че отново се е опитал да уреди дуел.[2]

Началникът на жандармите, генерал Александър Бенкендорф, лично настоява поетът да се извини писмено на Барант за клеветнически показания в съда.[3] За да защити достоинството и репутацията си, Лермонтов се обръща за защита към великия княз Михаил Павлович, като писмено му заявява, че не може да се унижи с извинение, което е лъжа. [4] Михаил Павлович предава писмото на брат си Николай I и Бенкендорф оттегля настояването си за извинение. По решение на съда от 13 (25) април Лермонтов отново е изпратен в Кавказ, в Тенгинския пехотен полк, фактически на първа бойна линия от Кавказката война, където поетът отива в началото на май. Съдът е принуден по заповед отгоре да вземе сурово решение: да изпрати Лермонтов на едно от най-опасните места на войната. Такава присъда той получава не толкова за дуела, колкото за своите истински показания, които излагат сина на френския посланик пред света.[2]

М. Ю. Лермонтов след валерикските боеве. Д. П. Пален, 23 юли 1840 г.

Императорът заповядва поетът да не напуска първата бойна линия ред и да се въвлича във военни операции. В Кавказ Михаил Лермонтов се отличава в боевете при река Валерик с мъжество и хладнокръвие, съгласно официалния доклад. През юли 1840 г. генерал-майор Аполон Галафеев представя Лермонтов за достатъчно висока награда за чина му, но в щаба на Кавказския корпус заменят предложението с друго за по-ниска награда. Също е представен за награждаване със златна сабя „За храброст“ и предложението е подписано от командира на кавалерията на чеченския отряд полковник Владимир Голицин. Поетът обаче никога не е получава наградно оръжие или орден. Името му е зачеркнато лично от Николай I от списъка на наградите.

През 1840 г. е публикувано единственото доживотно издание на стиховете на Лермонтов, в което той включва 26 стихотворения и две поеми - „Мцири“ и „Песен за царя <...> и търговеца Калашников“.

В началото на 1841 г. Лермонтов се завръща за кратко в Санкт Петербург. По време на почивката си дори замисля издаването на собствено списание, но не посмява да напусне армията под влияние на баба си, която иска внукът ѝ да направи военна кариера. Скоро е изпратен обратно в Кавказ.

Последният приживе портрет на Лермонтов в сюртук на офицер от пехотния Тенгински полк, 1841. Художник К. А. Горбунов

На път към частта си през пролетта на 1841 г. Лермонтов посещава свои познати офицери. В Землянск (Воронежка област) той среща бившия си другар от полка ротмистър Александър Реми, който е получил ново назначение в Новочеркаск. Двамата гостуват на офицера от Лейбгвардейския Хусарски полк Александър Потапов в неговото воронежко имение Семидубравное на 10 км от Землянск.

Николай Мартинов, убиeцът на Лермонтов

Лермонтов напуска Санкт Петербург с тежки предчувствия [5] – първо в Ставропол, където е разположен Тенгинският полк, а на 13/25 май в Пятигорск.[6] В Пятигорск влиза в конфликт с 25-годишния бивш майор от Кавказкия фронт Николай Мартинов. Той е бил пристрастен към кавказкото облекло и носел черкезки костюм по навик, което пораждало насмешки и подигравки от обкръжението му и най-вече от Лермонтов. Заради това Мартинов предизвиква Лермонтов на дуел. На 27 юли 1841 г. в Пятигорск Лермонтов стреля пръв нагоре във въздуха, но врагът му прострелва поета в гърдите и го убива.

Надгробният паметник на гроба на М. Ю. Лермонтов в Тархани

Руският император Николай I, който съжалява за смъртта на бунтаря Пушкин, казва за Лермонтов: „За кучето – кучешка смърт“.[7] Тялото му е пренесено в гробницата на семейство Арсениеви в Тархани през 1842 г.

Творчество

Михаил Лермонтов е притежавал много голям поетичен талант. Съвременниците му смятали, че само той може да замени Пушкин в руската поезия след неговата гибел.[7]

  • 1828 г. – Създава първите си романтични поеми и стихове (на 13 години).
  • 1829 г. – Започва да пише „Демон“.
  • 1830 г. – Изучава и превежда Байрон; работи над ранните си драми; първата му проявя се печата („Пролет“).
  • 1832 – 1833 г. – Работи над „Демон“ и цикъла кавказки поеми. Пише романа „Вадим“.
  • 1834 г. – Завършва петата редакция на „Демон“.
  • 1835 г. – Написва драмата „Маскарад“. Излиза поемата „Хаджи Абрек“. Работи над драмата „Двама братя“.
  • 1836 г. – Пише романа „Княгиня Лиговска“.
  • 1837 г. – Написва „Смъртта на поета“; публикува „Бородино“.
  • 1838 г. – Сътрудничи в сп. „Отечествени записки“. Написва „Кинжал“ и шести и седми вариант на „Демон“.
  • 1839 г. – Издава „Бела“, „Фаталист“, „Размисъл“, „Молитва“, „Поет“. Завършва „Мцири“.
  • 1840 г. – Излиза първото издание на „Герой на нашето време“. В Москва излиза сборникът му „Стихотворения“.
  • 1841 г. – Написва „Завещание“, „Оправдание“, „Любовта на мъртвеца“, „Прости, немита Рус“, последния вариант на „Демон“.
  • април 1841 г. – Печата „Родина“; второ издание на „Герой на нашето време“.

Лермонтов е автор и на нецензурни стихове. Владеел е нецензурния и непристоен език. Автор е на не малко стихове за възрастни, поеми и епиграми. Независимо от факта, че дори и в тези съмнителни произведения, талантът на поета се усеща, те не предизвикват възторг в обществото и са били популярни само сред приятелите на автора – драгунски и пехотни офицери. Тази част от творчеството на поета донякъде го дискредитира в очите на съвременниците му.[7]

Литература

  • Енциклопедия Британика, 2004
  • Лермонтовская энциклопедия. М., 1981.
  • Христоматия по литература, 9 клас. Ред. П. Троев и др. С., 1992.
  • Михаил Лермонтов: Pro et contra. СПб., 2002.
  • Лермонтов в воспоминаниях современников. М., 2005 (Биографии и мемуары).
  • Нестор (иеромонах). Поэма М.Ю. Лермонтова „Демон“ в контексте христианского миропонимания. СПб., 2007.
  • Вахидова, М. К престолу вечному Аллы. Ислам в жизни и творчестве М. Лермонтова.
  • Очман, А. В. Женщины в жизни М. Ю. Лермонтова. М., 2008.

Източници и бележки

  1. ↑ Колектив – Малая советская энциклопедия, Т.5, ГНИ „Болшая советская энциклопедия“, 1959, М., с. 499.
  2. ↑ а б в г Герштейн Э. Г. – Судьба Лермонтова. — 2-е изд., испр. и доп. — М.: Художественная литература, 1986. — 351 с. — 50 000 экз.
  3. ↑ Висковатов, П. А. Жизнь и творчество М. Ю. Лермонтова. Глава XVI. М., Гелиос АРВ, 2014. ISBN 978-5-85438-234-2. Посетен на 10.12.2024. (на руски)
  4. ↑ Лермонтов М. Ю. – Собрание сочинений в четырех томах. АН СССР. Институт русской литературы (Пушкинский дом).Издание второе, исправленное и дополненное, Л., издательство „Наука“, Ленинградское отделение, 1979—1981, том 4, Проза. Письма, стр. 419—420.
  5. ↑ Михаил Юрьевич Лермонтов. Биография с фотографиями // Архивиран от оригинала на 2010-04-08. Посетен на 2010-03-25. (на руски)
  6. ↑ Полякова О. А., Чегутаева Л. Ф. Летопись города-курорта Пятигорск. Раздел 2 / О. А. Полякова, Л. Ф. Чегутаева. — Ставрополь: Графа, 2013, — 49 с., ил. // Архивиран от оригинала на 2023-05-29. Посетен на 2023-05-25. (на руски)
  7. ↑ а б в Валерия Калчева – Непоносимият поручик, или защо смъртта на Лермонтов не предизвикала скръб, 27 юли 2019.

Външни препратки

Открийте още информация за Михаил Лермонтов в нашите сродни проекти:

Общомедия (изображения и звук)
Уикицитат (цитати)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Mikhail Lermontov в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни