Михаил Лермонтов
Кога надежда не намирам…

Кога надежда не намирам,

не любя, нито пък скърбя,

греха на младостта немирна

в страдание да изплатя;

когато пред очите ясно

живяното видях пред мен,

от всичко свято и прекрасно

аз чувствах, че съм отчужден −

тогаз молитва безразсъдна

пред Бога дълго аз шептях

и чух вълшебен глас, отвъден.

„Какво ти искаш?“ − прокънтя. −

Унил си ти? Не съм виновен;

смири летежа на страстта,

бъди студен, бъди спокоен,

тъй както другите в света.

Било блаженството лъжливо.

Нима ти жалиш за мечти?

Глупак! Тояжка търпеливо

вземи и в път далеч тръгни;

Преминеш ли ти през пустиня,

през град разкошен и прочут,

не се прекланяй пред светини

и не гради за теб приют.

между 1835–1841

Превод: 23.08.2017 г.