Метаданни
Данни
- Оригинално заглавие
- Дума, 1838 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Елисавета Багряна, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,6 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, разпознаване и корекция
- NomaD (2010)
- Източник
- Христоматия по литература за 10. клас. изд. „Булвест 2000“, 2001 г.
История
- — Добавяне
Аз мисля натъжен за нашто поколение.
Над бъдните му дни е пустош без зари,
а то — под бремето на знания, съмнения,
в бездейност, ще се рано състари.
От люлка още ние сме дарени
от нашите бащи с ум бавен, с грехове,
животът ни е път без цел и без промени —
чужд пир — на който ний не сме.
Към зло и към добро сме срамно равнодушни.
Без никаква борба ний вехнем в младостта,
че пред опасността позорно малодушни,
презрени роби ний сме пред властта.
Тъй плод червив, без време що узрява,
ни вкус, нито очи той весели у нас.
Сред цветовете сам и чужд осиротява,
часът им за цъфтеж — е негов смъртен час.
Ума ни пресуши науката безплодна.
От близък и другар прикрити са у нас
най-чистите мечти, гласът ни благороден
с неверието на осмяна страст.
Едва докоснахме ний чашата с наслада,
но младост в нас това не съхрани —
в страха си от пресищане, от всяка радост
навеки сока жив проляхме ний.
Мечти в поезия и рожби на изкуство
не будят вече на възторга сладостта.
В гърдите си пестим остатъка от чувства,
зарити с алчност в тях, ненужни за света.
Обичаме сега и мразим ний случайно —
без жертва в любовта и в злобата дори,
в душата ни цари студенина потайна,
когато плам в кръвта гори.
И отегчават нас разкошните забави
на прадедите ни, и техният разврат
и към смъртта вървим без щастие и слава,
с насмешка гледайки назад.
Като тълпа печална, в скорошна забрава,
без шум и без наслада ще минем над света.
На вековете ние няма да оставим
труд гениален, плод на мисълта.
И гражданин и съдник, бъдният потомък
ще оскърби праха ни в своя стих без жал,
тъй както син измамен с присмех зъл припомня
баща си, всичко пропилял.
1838