Михаил Лермонтов
Кинжал ^[0]

Обичам те, старинен мой кинжал,

приятелю студен и благороден.

Грузинец замечтан за мъст те е ковал,

калил те е за бой черкез свободен.

 

От лилийна ръка подарък си ми ти,

за спомен от минути на разлъка.

За първи път видях: не кръв по теб шурти,

а капка бисерна — сълза на страст и мъка.

 

И оня черен взор ме порази, искрящ

със своето страдание сурово —

той като твоя връх, под пламъка трептящ,

ту гаснеше, ту бляскаше отново.

 

Мой спътник ням си ти, на любовта залог,

и твоят пример днес не ми е безполезен:

да, аз ще бъда твърд, и хладен, и жесток,

тъй както ти, приятелю железен!

 

1838