Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сонет (Я памятью живу с увядшими мечтами…), (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

С повехнали мечти животът ми минава.

Предпиши образи пак се тълпят пред мен;

сред тях изгряваш ти… В простора свечерен

тъй бледата луна сред облаци изгрява.

 

От твоя властен чар съм често угнетен.

Вълшебните очи, усмивката лукава

поробват моя дух с веригата си здрава…

Не ме обичаш ти — напразно съм пленен!

 

Знам, не презираш ти ни любовта ми жадна,

ни нейните молби, ала към тях си хладни.

Тъй мраморен кумир на стръмен морски бряг

 

стои… Вълна кипи, пред него заридава,

а той, безчувствен бог, от заран, та до мрак,

не я отблъсква с гняв, не я и приласкава.

Край