Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Сон (В полдневный жар в долине Дагестана…), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Сред Дагестан, в долина в зной пламтяща,

безмълвен аз лежах с куршум в гръдта.

От раната ми люта и димяща

все капеше, и капеше кръвта.

 

Лежах аз сам на парещия пясък,

посред скали със жълт, настръхнал връх.

И слънцето гореше с огнен блясък

и тях, и мен — но аз лежах без дъх.

 

И виждах аз как свети в далнините

вечерен пир сред моя край рожден.

Там прелестни жени с цветя в косите —

с безгрижен смях говореха за мен.

 

Ала една девойка там мълчеше,

скучаеше всред празничния звън.

Незнайна скръб в очите й блестеше,

гнетеше я зловещ, ужасен сън.

 

Сред Дагестан, в долината смълчана

тя вижда: труп познат лежи в прахта.

В гърдите му — димяща, черна рана,

и все тече, изстивайки, кръвта…

 

1841

Бележки

[0] Възможно е женският персонаж в стихотворението да е Варвара Лопухина (1815–1851), жената към която, Лермонтов изпитва най-дълбока сърдечна привързаност до края на живота си. В. Розанов в статията си „Вечно печалният дуел“ (1898) и Дм. Мережковски в очерка „Лермонтов — поет на свръхчовечеството“ (1908) смятат, че стихотворението „Сън“ е мистично прозрение за смъртта на своя автор.

Край