Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
И скучно и грустно!…, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5,3 (× 3 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

И скучно, и тъжно! Кому ръка да подадеш,

        когато те мъчи нерадост…

Копнеж ли? — Какво е напразният, вечен копнеж?

        А бързат годините — златната младост!

 

Да любиш… кого?… Ден за ден просто няма защо,

        а вечно пък не е възможно.

Потърсиш ли спомен в сърцето си, празно е то,

        там всичко — и радост, и скръб — е нищожно…

 

Страстта? — Тази сладка лъжа някой ден ще умре,

        щом разумът само продума.

И този живот, с хладен поглед щом взреш се добре,

        е толкова жалка и глупава глума…

 

1840

Бележки

[0] Стихотворението по своеобразен и лаконичен начин обединява чертите на политическа, философска и любовна елегия. В своята студия „Развитие на образното съзнание в литературата“ Георгий Гачев пише по повод на тази творба: „Тъгата, стремежът да се проникне в глъбините на вътрешния свят се изразява в стихотворението на Лермонтов дори… в многоточията“. И по-нататък подчертава: „в стихотворение от 12 стиха те се срещат 7 пъти“, за да обобщи: „Многоточието апелира към подтекста, разчитайки на продължаване живота на изказаното в сферата на «неизразимото», което при това само̀ се включва в обема на образа“. (Сб. Теория литературы. Москва, 1962, с.269.)

Край