Михаил Лермонтов
Пророкът

Откакто бог ме отличи

и вече в мен прозря пророка,

аз виждам в хорските очи

злините само и порока.

 

За любовта издигнах глас,

как правда всеки да намери,

но с камъни, обзет от бяс,

един ли ближен ме замери.

 

И с пепел своята глава

посипах и побягнах в рани,

днес кретам в пустошта едва

и — птичка божа — бог ме храни;

 

покорна ми е всяка твар

там — по предвечните завети;

и слушат ме звездите с жар,

и всяка радостно ми свети.

 

Щом през тълпата някой път

се запромъквам боязливо,

децата старците гълчат,

усмихнати самолюбиво:

 

„О, вижте: пример е за вас!

Той беше горд, готов да спори,

глупец, твърдеше сам пред нас,

че бог с устата му говори!

 

О, вижте го, деца, без жал:

как е навъсен, слаб и бледен,

о, вижте как е гол и беден,

как всеки тук го е презрял!“