Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Любовь мертвеца, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Заглавие: Заветни лири

Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: ДИ „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1983

Тип: Антология

Националност: Руска

Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София

Излязла от печат: декември 1983 г.

Редактор: Иван Теофилов

Художествен редактор: Ясен Васев

Технически редактор: Езекил Лападатов

Художник: Николай Пекарев

Коректор: Стефка Добрева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784

История

  1. — Добавяне

Макар че ме държи земята

        във гроб студен,

при тебе пак ми е душата

        и нощ, и ден.

Все тъй безумното томление

        на любовта

и тук сред вечното забвение

        гори гръдта.

 

Напуснах в сетната си мъка

        света без жал.

Разлъка търсих, но разлъка

        не съм видял.

Видях аз прелест на нетленни

        и тъжен бях,

че сред покоите неземни

        не те съзрях.

 

Защо ли ми е рай небесен

        и божа власт —

страстта си земна съм пренесъл

        и тука аз.

Все свидната мечта лаская

        и жар пламти.

Ревнувам, плача и желая

        като преди.

 

Щом някой с дъх докосне само

        лика ти чист,

душата в скръб потрепва нямо

        подобно лист.

Ако във полусън устата

        за друг шептят,

подобно лавата словата

        по мен текат.

 

Не трябва ти по друг отново

        да тръпнеш в блян.

Мъртвецът чрез свещено слово

        е о теб венчан.

Страхът на тихото моление —

        защо е той.

Сърцето ми не ще забвение,

        нито покой.

Край