Михаил Лермонтов
Скучно и тъжно

И скучно, и тъжно, кому да протегнеш ръка

        в минути на скърби и жалост?…

Желания?… каква ли е ползата вечна от тях?…

        Години най-чудни минават на халос!

 

Да любиш… кого ли?… за малко не струва труда,

        а вечно да любиш, не може.

Погледнеш ли себе си? — след тебе нито следа:

        и радост, и мъка — там всичко нищожно…

 

А страсти? — днес-утре и техният сладък недъг

        изчезнал ще бъде без чувства;

животът огледаш ли с хладния поглед във кръг —

        ще видиш, че празна шега е и глупост.

1840

Превод: 31.01.2013 г.