Михаил Лермонтов
Мисъл

Печално гледам нашто поколение!

Че бъдещето му е тъмна пустота,

и между туй, в познания, в съмнения

в бездействие ще срещне старостта.

Богати сме от люлките си детски

със грешките на бащин изостанал ум,

животът ни мори, тъй както път без цели,

и, както празник чужд сред пир и шум.

 

За зло, добро сме срамно равнодушни,

на първо поприще ний вехнем без стремеж;

и пред опасности − позорно малодушни,

а за властта − презряната, сме гмеж.

Така плодът, съзрявал не навреме,

не радва той вкуса, ни нашите очи,

виси осиротял сред цветове изгрели,

сред тяхна красота − позорът му личи!

 

Ний изсушихме ум с науката безплодна,

от близки и другари ревностно таим

надеждите добри, гласа си благороден,

с неверие осмивани мечти.

Едва докоснали сме чаша за наслада,

ний сили не спестихме в младостта

с опасност от пресищане, от всяка радост

докрай извлякохме ний сладостта.

 

Мечтите поетични, висшето изкуство

с възторга сладостен не будят ни ума;

разравяме в гърди останките от чувства −

ревниво скривано съкровище в тъма.

И ненавиждаме, и любим ний случайно,

не жертваме ни злобата, ни любовта,

душата завладяна е от студ потаен,

когато в огън ври кръвта.

И скучни са ни пищни отпреди забави,

и на дедите − добросъвестен разврат;

към гроба бързаме без щастие, без слава,

поглеждайки насмешливо назад.

 

Тълпа навъсена, отишла към забрава,

в света ще минем ний без шум и без следа,

а мисли плодовити във века ни няма,

ни гений нов, прочул се със труда.

Със строгостта на гражданин и съд, праха ни

потомъкът ще оскърби в обиден слог

с насмешката на син измамен и излъган

от бащиния пропилян живот.

1838

Превод: 28.07.2017 г.