Михаил Лермонтов
Три палми (Източна легенда)

Далече в арабските пусти поля

три палми издигали горди чела.

А в сянката ручей се раждал и с плясък

пробивал си път през безплодния пясък,

и дирел закрила под плаща им той

от грозния смерч и пустинния зной.

 

Години минавали ден подир ден;

не свръщал от път чужденец уморен

на сянка да спре под листата зелени,

уста да накваси в струите студени,

и съхнели бавно от зноя пламтящ

листата разкошни с потока шуртящ.

 

И бога започнали те да корят:

„Нима тъй ще вехнем до своята смърт?

Без полза в пустинята ние цъфтяхме,

под зноя от вихрите люшкани бяхме,

а никой към нас благосклонен не бе…

Жестока е твойта присъда, небе!“

 

Замлъкнали те — и далече от тях

се вдигнал над златните пясъци прах

и глухо звънци на керван зазвънели,

сандъци с килими по тях запъстрели

и сякаш гемия в открит океан,

полюшвал се бавно камилски керван.

 

Камилите носели шатри на гръб

с трептящи дантели по техния ръб

и щом ги повдигнели смугли ръчици,

отвътре проблясвали влажни зеници

и свеждайки тяло над свойто седло,

арабин пришпорвал жребеца си зло.

 

И той се възправял, и в бяг устремен

политал напред като тигър ранен,

и буйно на конника строен трептели

красивите гънки на дрехите бели;

и хвърляйки своето копие с вик,

догонвал го ловко ездачът след миг.

 

И стигнал до палмите този керван,

и бодро издигнал под сянката стан.

И в стомните звънко запяла водата,

и палмите гордо корона мъхната

към всички поклащали в знак на привет,

и хладният ручей поил ги поред.

 

Но щом над пустинята здрач се прострял,

по яките стволи топор затрещял

и паднали трите вековни дървета!

Обрали листата им малки момчета;

насекли ги после и в огън голям

те бавно изтлели до утрото там.

 

Когато на изток се пукнал денят,

керванът отново потеглил на път —

и купчинка пепел студена и бяла

в безплодните пясъци само личала

сред стъпкани съчки, трески и листа.

И вятърът скоро ги пръснал в степта.

 

И днес тоя край е пустинен и див —

не шепнат листа на потока звънлив;

за сянка отправя към бога той вопли,

но само затъва във пясъци топли,

и степният ястреб, опръскан от кръв,

там своята плячка разкъсва със стръв.