Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Смерть поэта, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Загина той! — в двубой с мълвата,

според закона на честта,

с душа, жадуваща разплата,

той падна горд с куршум в гръдта!…

Поетът не преглътна злото,

сплетните, тайния позор,

въстана срещу обществото —

пак сам… и падна в този спор!

Как жалки са сега хвалбите,

и плач не ще ни утеши,

и оправдания… Убит е!

Съдбата страшна тъй реши!

Не първи вие ли обграждахте

със злоба волния му дар,

и гаврехте се, и подклаждахте

едва замрелия пожар?

Ликувайте!… Той всред мъчения

склопи очи като светец —

угасна факелът на гения,

увехна пищният венец.

Убиецът му безпощадно

се бе прицелил… Боже мой!

Сърцето кухо бие хладно

и без да трепне стреля той.

 

        И колко странно!… Отдалече,

        ведно с тълпата пришълци,

        на чест и звания ловци —

        при нас съдбата го довлече;

        той с наште нрави и език

        безсрамно, дръзко се глумеше,

        той гордостта ни не щадеше —

        и на каква светиня беше

        посегнал в оня кървав миг!…

 

        Убит, убит! — и гробът взе го,

като певеца тих, но вдъхновен,

        от сляпа ярост уязвен —

възпят с такава чудна мощ от него,

и също от ръка безжалостна сразен.

 

Защо ли обичта, покоя лъчезарен

смени той с този кръг, задушен и кошмарен

за всеки волен дух, за всеки чист копнеж?

Защо дружеше той с клеветници безсрамни,

защо повярва им на думите измамни —

        той, толкоз мъдър още от младеж?…

 

Венеца му с венец от тръни подмениха

и лавър сплетоха връз тези тръни зли,

        но в славното чело се впиха

        жестоко тайните бодли!

До сетния му час го тровеха обиди

и от нищожества надменни бе осмян —

        и с мъст неутолена си отиде,

излъган в своите надежди, изтерзан.

        Замлъкна песента прекрасна,

        не ще звучи на този свят:

        той спуснат е в тъмница тясна,

        а на устата му — печат.

* * *

        А вие, от семейства на злодеи,

на славни подлеци от висшата среда,

които тъпчете с коварство на лакеи

старинни родове, изпаднали в беда! —

на Гения, Честта и Славата палачи,

обсаждате с молби монаршеския трон,

        и няма съд за вас, въжеиграчи,

        укрити зад престъпния закон!…

Но има и друг съд, развратни фаворити!

        Съд Божий ще ви призове —

        той глух е за звънтежа на парите,

той знае отнапред за всички грехове.

Тогава всуе пак ще сплетничите вие:

        не ще помогне подлостта,

и черната ви кръв дори не ще отмие

        на този праведник кръвта!

 

1937

Бележки

[0] Отклик на трагичната гибел на Пушкин. Написано в началото на февруари 1837 г., то бързо се разпространява в цял Петербург. Известният литератор Иван Панаев свидетелства в спомените си, че „стиховете на Лермонтов се преписваха в десетки хиляди екземпляри, бяха препрочитани и научавани наизуст от всички“. (И. И. Панаев. Литературные воспоминания. Москва, 1950, с.96.)

Прокрадват се и злостни мнения, че Пушкин се бил държал неприлично във висшето общество, че Дантес не подлежи на руски съд, защото е знатен чужденец и т.н. Ядосан от тези реакции, поетът прибавя цял един нов финал, който още повече засилва изобличителния патос на творбата. Тези стихове също се разпространяват светкавично и се радват на същия бурен интерес. В средата на февруари целият текст е вече на бюрото на началника на прословутото III Отделение граф Бенкендорф и веднага е докладван в съответно писмо до императора. В него между другото четем: „Встъплението към това съчинение е дръзко, а краят е безсрамно волнодумство, повече от престъпно“. Постът е арестуван, образувано е следствено дело. В резултат поручик Лермонтов е преместен от Лейбгвардейския хусарски полк в Нижегородския драгунски полк. Сиреч, той е изпратен в Кавказ, в действащата армия.

Чрез стихотворението „Смъртта на поета“ Лермонтов пръв в руската литература — и с несравнена художествена мощ — обобщава историческото, всенародно, национално значение на Пушкин. Чрез това стихотворение, той, макар и вече известен поет, изведнъж обръща към себе си погледите на цяла мислеща Русия. Започват да го смятат за достоен приемник на Пушкин, осъзнават появата на нов велик руски поет. Впрочем на самия Лермонтов му остават само четири години живот. Неговият дуел предстои.

Край