Михаил Лермонтов
Арфа

Когато с битието кратко се простя,

когато над праха ми плъзне мъх зелен,

ще бъда само звук от твоята уста —

неясна сянка в спомена за мен.

Кога приятели на пир се съберат

и в тоста си пропуснат да ме споменат,

тогава простата ми арфа ти вземи —

тя бе другар на моите мечти.

 

Срещу прозореца я увеси, така

че с нея вятърът да свири и звъни

и с нежни песни да му отговори тя —

далечно ехо от щастливи дни.

Но звънката й струна, твоята ръка

не ще успее да разбуди от съня,

защото тоз, що за любов ти беше пял,

сън непробуден вече е заспал.

М. Ю. Лермонтов

Превод от руски — 2011 г.