Михаил Лермонтов
Молитва ^[0]

[0] Предполага се, че е писано преди заминаването на Лермонтов за Кавказ. Поетът се моли на Богородица не „за себе си — странника беден“, а за своята любима Варвара Лопухина („дева невинна“) и иска от Божията майка да й бъде „жарка застъпница в този свят леден“, и да я дари с щастието, за което тя е достойна.

Лермонтовият роднина и приятел А. Шан-Гирей в спомените си пише, че когато по повод стихотворението „Смъртта на поета“ Лермонтов е арестуван, при него са допускали само камердинера, който му носел обяда. И тогава: „Лермонтов нареждаше да му увиват хляба в сива хартия и върху нейните късчета с помощта на вино и сажди от печката с кибритени клечки написа няколко неща, а именно «Когда волнуется желтеющия нива», «Я, матерь Божия, ныне с молитвою», «Кто б ни был ты, печальный мой сосед»…“ (Русское обозрение, 1890, кн. 8, с.740.)

Първият опит за пресъздаване на български език на това стихотворение прави Добри Чинтулов още преди Освобождението, но е превел само първата строфа. Впоследствие то е превеждано от Л. Стоянов (1942), Кр. Станишев (1966), П. Велчев (1986). В оригинала стихотворението е с дактилни рими, които по причини от граматично-езиково естество звучат неестествено на български. Ето защо, поемайки известен риск (за което не съжалявам), аз ги замених с женски рими. Това бе критично отбелязано от доц. Евдокия Метева. (Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 2. Руска литература. София, 2001, с.77.) ↑