Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгите:
Оригинално заглавие
Молитва (Я, Матерь Божия, ныне с молитвою…), (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2011 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2013 г.)

Издание:

Руски поети

 

© Петър Велчев, встъпителна студия, подбор, превод от руски и коментар, 2009

© Петър Добрев, библиотечно оформление, 2009

© Издателство „Захарий Стоянов“, 2009

 

Редактор: Андрей Андреев

Графичен дизайн и корица: Петър Добрев

Коректор: Петър Апостолов

Предпечатна подготовка: „Алтернатива“

Формат 16/60/90

Печатни коли 20,5

 

978-954-09-0321-7

 

На корицата: „Пролет“, фрагмент, художник: Иван И. Левитан

 

Издателство „Захарий Стоянов“, София, 2009

Печат УИ „Св. Климент Охридски“

История

  1. — Добавяне

Днес, Богородице, ничком се моля

пред твоя лик, окръжен с лъчезарност:

не пред сражение, не от неволя,

не с покаяние, не с благодарност.

 

Не за душата си моля — пустинна,

не и за себе си — странника беден…

А да ти връча аз дева невинна,

жарка застъпнице в този свят леден.

 

Дай й ти щастие — тя е достойна,

дай й ти спътници с пламък сърдечен,

младост сияеща, старост спокойна,

а след смъртта — живот светъл и вечен.

 

Щом наближи часът сетен, прощален,

в утрина шумна ли, в нощ ли безгласна

ти изпрати край ковчега печален

ангел най-чист — за душата прекрасна.

 

1837

Бележки

[0] Предполага се, че е писано преди заминаването на Лермонтов за Кавказ. Поетът се моли на Богородица не „за себе си — странника беден“, а за своята любима Варвара Лопухина („дева невинна“) и иска от Божията майка да й бъде „жарка застъпница в този свят леден“, и да я дари с щастието, за което тя е достойна.

Лермонтовият роднина и приятел А. Шан-Гирей в спомените си пише, че когато по повод стихотворението „Смъртта на поета“ Лермонтов е арестуван, при него са допускали само камердинера, който му носел обяда. И тогава: „Лермонтов нареждаше да му увиват хляба в сива хартия и върху нейните късчета с помощта на вино и сажди от печката с кибритени клечки написа няколко неща, а именно «Когда волнуется желтеющия нива», «Я, матерь Божия, ныне с молитвою», «Кто б ни был ты, печальный мой сосед»…“ (Русское обозрение, 1890, кн. 8, с.740.)

Първият опит за пресъздаване на български език на това стихотворение прави Добри Чинтулов още преди Освобождението, но е превел само първата строфа. Впоследствие то е превеждано от Л. Стоянов (1942), Кр. Станишев (1966), П. Велчев (1986). В оригинала стихотворението е с дактилни рими, които по причини от граматично-езиково естество звучат неестествено на български. Ето защо, поемайки известен риск (за което не съжалявам), аз ги замених с женски рими. Това бе критично отбелязано от доц. Евдокия Метева. (Преводна рецепция на европейските литератури в България. Том 2. Руска литература. София, 2001, с.77.)

Край