Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Заветни лири
Антология на руската класическа поезия - Оригинално заглавие
- Сон (В полдневный жар в долине Дагестана…), 1841 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Людмил Стоянов, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2011 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2013 г.)
Издание:
Заглавие: Заветни лири
Преводач: Ана Александрова; Александър Миланов; Андрей Германов; Василка Хинкова; Григор Ленков; Любен Любенов; Надя Попова; Добромир Тонев; Димо Боляров; Янко Димов; Петър Алипиев; Георги Мицков; Петър Велчев; Стоян Бакърджиев; Николай Бояджиев; Никола Попов; Рада Александрова; Кирил Кадийски; Иван Теофилов; Иван Николов; Иванка Павлова
Език, от който е преведено: Руски
Издание: Първо
Издател: ДИ „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1983
Тип: Антология
Националност: Руска
Печатница: ДП „Димитър Благоев“ — София
Излязла от печат: декември 1983 г.
Редактор: Иван Теофилов
Художествен редактор: Ясен Васев
Технически редактор: Езекил Лападатов
Художник: Николай Пекарев
Коректор: Стефка Добрева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/784
История
- — Добавяне
Под южното небе на Дагестана
с куршум в гърди очаквах аз смъртта,
димеше още черната ми рана,
на капки се изтичаше кръвта.
Лежах сам в тия пясъчни пустини,
от жълтите скали ни ек, ни звън —
топеше слънце небесата сини,
гореше ме, но спях аз мъртъв сън.
Присъни ми се в родните предели
вечерен пир, от пламък озарен.
И рой жени, цветя в коси заплели,
говореха си весело за мен.
Но без да влиза в разговора весел,
стоеше там замислена една,
и тъжен сън душа й бе унесъл
бог знай в коя неведома страна.
И вижда тя в съня си Дагестана;
там труп познат лежи забравен, сам;
в гърдите му дими дълбока рана
и бледна, хладна кръв тече едвам.