Михаил Лермонтов
Казашка люлчина песен

Ненагледно мое чедо,

        нанкай, нани-на!

В твойта люлка кротко гледа

        ясната луна.

С приказки ще те люлея,

        с песничка една.

А пък ти заспи със нея,

        нанкай, нани-на!

 

Терек сред скалите плиска,

        бърза разярен;

по брега пълзи и стиска

        ножа зъл чечен.

Но баща ти закален е

        в лютата война.

Ти спокойно спи до мене,

        нанкай, нани-на!

 

Сам ще видиш — бранно време

        ще настане пак.

Смело в сребърното стреме

        ти ще пъхнеш крак.

Ще втъка в седлото бойно

        свилени влакна.

Мило чедо, спи спокойно,

        нанкай, нани-на!

 

Ти ще си с душа казашка,

        с богатирска гръд.

Ще ми махнеш с длан юнашка,

        тръгнеш ли на път.

Цяла нощ ще плача скришно

        от горчивина…

Спи, мой ангел, спи безгрижно,

        нанкай, нани-на!

 

Безутешно ще ридая

        и ще чакам аз.

Нощем дълго ще гадая,

        ще се моля с глас.

Ще те мъчи скръб голяма

        в чуждата страна.

Спи, додето си при мама,

        нанкай, нани-на!

 

За из път иконка мога

        само да ти дам,

та пред нея ти на бога

        да се молиш там.

Спомняй майка си пред боя,

        тя ти е една…

Ненагледна рожбо моя,

        нанкай, нани-на!