Езоп (автор)

Произведения

Басня

Сваляне на всички:

Биография

По-долу е показана статията за Езоп от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0.

[±]
Тази статия е за древногръцкия баснописец. За българския филм от 1971 г. вижте Езоп (филм).

Езоп
Αισωπος
древногръцки баснописец
Бюст на Езоп, вила Албани, Рим
Бюст на Езоп, вила Албани, Рим

Роден
около 620 г. пр.н.е.
Починал
около 564 г. пр.н.е. (56 г.)
Делфи, древна Гърция

Уебсайт
Езоп в Общомедия

Езоп (на гръцки: Αισωπος, Aisopos) е легендарен древногръцки баснописец (съставител или разказвач на басни), предполагаемо живял в периода около 620560 г. пр.н.е.

Легенди за Езоп

За Езоп се твърди, че първоначално е бил роб, но по-късно е освободен. Като място на неговото робуване е известен остров Самос. Самият Езоп по произход, според античните източници е тракиец. У редица ранни гръцки автори, вкл. Аристотел, се посочва, че Езоп е роден около 620 г. пр.н.е., а като негово родно място - черноморското селище, известно като град Месемврия (дн. Несебър), в Тракия. Според визанитийската енциклопедия "Суидас"/"Суда" освен жителите на това място, също и тези на още няколко претендират, че в тяхното е роден Езоп.[1]

Езоп на Диего Веласкес, Музей „Прадо“

След освобождаването си, според легендата за него, Езоп живее в царство Лидия, в двореца на цар Крез, чието доверие печели. Пратен е в Делфи с дарове, но впоследствие е убит (или заставен да се самоубие) по нареждане на делфийските жреци, винящи го в осмиване на боговете или в кражба от храм.

Езопови басни

По-късно името му се превръща в символ. Приписват му се множество кратки произведения, които се предават от уста на уста и стават известни като Езопови басни. През ІІІ век пр.н.е. са записани от Деметрий Фалерски. Те са преведени (често преработени) на много езици по света, в това число – на френски и руски, от прочутите баснописци Лафонтен и Иван Крилов.

Издания на български

  • Езопови басни. Превод от старогръцки Александър Балабанов. София, 1924, 1947.
  • Басни: Сборник с 352 басни. Превод от старогръцки Тодор Сарафов. Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов. София: Народна култура, 1967, 147 с.
  • Басни. Пловдив: Христо Г. Данов, 1982, 168 с.
  • Басни. София: ПАН, 1998, 160 с.
  • Басни. София: Планета 3, 1999, 240 с.
  • 180 басни. Превод Ивон и Стефан Тодорови. София: Бриз, 1999, 144 с.
  • Басни. Пловдив: Хермес, 2005, 111 с.
  • Басни. Превод от старогръцки Владимир Атанасов. София: Изток-Запад, 2006, 350 с.
  • Басни. Бургас: Скорпио, 2009, 160 с.

Открийте още информация за Езоп в нашите сродни проекти:

Уикицитат (цитати)
Общомедия (изображения и звук)

Източници

Външни препратки