Езоп
Старата хрътка

Една остаряла вече хрътка, която в дните на своята младост и сила не отстъпвала пред нито един горски звяр, се натъкнала на глиган по време на лов. Тя смело го захапала за ухото, но не успяла да го задържи, поради опадалите си зъби, и глиганът избягал. Господарят й дотичал бързо, но бил много разочарован и ядосано наругал кучето. Хрътката вдигнала поглед и казала:

— Не беше моя вината, господарю — бях храбра, както винаги, но не можах да превъзмогна своите недъзи. По-скоро заслужавам да бъда хвалена за това, което съм била, отколкото да бъда обвинявана за това, което съм сега.