Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2012 г.)

Издание:

Езоп. Басни

 

Старогръцка, II издание

Превод от старогръцки: Тодор Сарафов

Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов

 

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Людмил Чехларов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова

Издателство „Христо Г. Данов“, 1982 г.

История

  1. — Добавяне

Един коварен човек заявил пред някого, че ще му докаже, че Делфийският оракул[1] лъже. Когато настъпил уреченият ден, той взел в едната си ръка врабче, скрил го под дрехата си и отишъл в храма. Застанал пред оракула и го запитал дали държи в ръцете си живо същество или мъртво. Имал намерение, ако оракулът кажел мъртво, да покаже живото врабче; а ако кажел живо, да го удуши и го покаже. Но богът разбрал коварното му намерение и отговорил:

— Достатъчно, човече! Само от тебе зависи това, което държиш, да бъде бездиханно или живо.

Баснята доказва, че божественият промисъл не може да бъде подведен.

Бележки

[1] Делфийски оракул — в Делфи, разположен в подножието на планината Парнас, се намирал прочут храм на Аполон, където жрицата Пития давала прорицания от името на бога.

Край