Езоп
Човек и сатир ^[0]

Една зимна нощ един човек се загубил в голяма гора. Той се препъвал в мрака премръзнал и уморен, опитвайки се да намери пътя си.

Най-сетне съзрял светлина. Тръгнал към нея, като се надявал да попадне на дърварска колиба.

Като наближил, видял, че светлината идвала от една пещера. Човекът влязъл и разбрал, че това е домът на сатир^[1].

— Загубих се и съм премръзнал и уморен — казал човекът. — Може ли да пренощувам в твоята пещера?

— Влез и седни край огъня — отвърнал сатирът.

Човекът така и сторил и тъй като пръстите му били вкочанени от студ, задухал върху тях да ги стопли с дъха си.

— Защо си духаш на пръстите? — попитал сатирът.

— Защото са измръзнали — отговорил човекът.

— Това ще ги стопли ли? — попитал сатирът.

— Разбира се — отвърнал човекът.

Сатирът нищо повече не казал и след малко донесъл на човека паница топла супа. Тя била толкова гореща, че човекът не можел да я сърба. Тогава той започнал да я духа.

— Не е ли достатъчно гореща супата? — попитал сатирът.

— Напротив — отвърнал човекът, — прекалено е гореща.

— Тогава защо я духаш?

— За да я охладя — отговорил човекът.

— Веднага се махай от къщата ми — изкрещял сатирът. — Не ми трябва тук такъв, дето от устата му излиза хем топло, хем студено.

Илюстрация: Майло Уинтър