Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
5,2 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2012 г.)

Издание:

Езоп. Басни

 

Старогръцка, II издание

Превод от старогръцки: Тодор Сарафов

Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов

 

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Людмил Чехларов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова

Издателство „Христо Г. Данов“, 1982 г.

История

  1. — Добавяне

Орел и лисица се сприятелили и решили да живеят като съседи — по този начин те искали да затвърдят взаимно дружбата си. Орелът се издигнал на върха на едно дърво и там си свил гнездо, а лисицата се свряла в шубрака под него и там си заотглеждала малките.

Но един ден, когато лисицата била излязла по полето за храна, орелът, гонен от глад, се спуснал в шумалака, грабнал лисичетата и си направил угощение заедно със своите орлета. Върнала се лисицата, разбрала какво се е случило и останала огорчена не толкова от гибелта на рожбите си, колкото от своята безпомощност — нали била четвероного, не можела да преследва птица. Затова, като се изстъпила отдалеч, проклела злодея — само това остава на слабите и безпомощните. Но скоро се явил случай да въздаде заслуженото на орела заради поруганото приятелство. На полето хора принасяли една коза в жертва. Орелът се спуснал и отмъкнал пламтящия дроб. Отнесъл го в гнездото, но силен вятър задухал и разгорял буен пламък от дребната и суха слама. Та орлетата — те били още съвсем малки — тупнали на земята. Втурнала се лисицата и пред очите на орела излапала всичките.

Баснята показва, че тези, които престъпят приятелството, може да отбягнат отплатата на поруганите, ако те са слаби — но няма да ги отмине възмездието свише.

Край
Читателите на „Орел и лисица“ са прочели и: