Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
6 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2012 г.)

Издание:

Езоп. Басни

 

Старогръцка, II издание

Превод от старогръцки: Тодор Сарафов

Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов

 

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Людмил Чехларов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова

Издателство „Христо Г. Данов“, 1982 г.

История

  1. — Добавяне

Разказва се, че някога един човек се сприятелил с някакъв сатир[1]. Дошла зимата, настъпил студ. Човекът поднесъл длани към устата си и задухал в тях. Сатирът го запитал защо постъпва така. Отговорил му, че си затопля ръцете от студа. Сетне, когато седнал пред приготвената им трапеза, човекът, понеже ястието било много горещо, си вземал по малко и го поднасял към устата си, като духал. Отново го попитал сатирът защо прави така. Човекът му отговорил, че охлажда яденето, понеже е много горещо. А онзи забелязал:

— Еее, драги! Отказвам се от приятелството с тебе, понеже от една и съща уста изпускаш и топлина, и студ.

Впрочем и ние трябва да отбягваме дружбата с такива, чието поведение е двойствено.

Бележки

[1] Сатир — горско божество.

Край
Читателите на „Човек и сатир“ са прочели и: