Езоп
Елен на извора и лъв

Елен, мъчен от жажда, стигнал до един извор. Като пиел, гледал собственото си отражение във водата. Възхищавал се на рогата си, като гледал тяхната големина и краски. Но от краката си съвсем не бил доволен, че били тънки и слаби. Както бил още погълнат от мислите си, появил се един лъв и го сподирил. Впуснал се еленът в бяг и успял да избяга далеч пред лъва. Нали силата на елена е в краката, а на лъвовете в сърцето.

Докато равнината била гола, еленът, който тичал напред, останал невредим. Но ето че достигнал някаква гориста местност. Станало така, че рогата му се заплели в клоните на дърветата, не можел да бяга и бил уловен. В предсмъртния си час си казал:

— Нещастник съм аз! Тези, от които трябваше да бъда предаден, от тях бях спасен; а тези, в които имах силно упование, те ме погубиха.

Често при опасности приятелите, в които се съмняваме, ни стават спасители, а тези, на които силно се уповаваме — предатели.