Езоп
Зайци и жаби

Веднъж зайците се събрали и захванали помежду си да окайват живота си: че е несигурен и пълен със страхове, че стават жертва и на хора, и на кучета, и на орли, и на какви ли не други зверове. По-добре би било да се умре веднъж, отколкото цял живот да се живее в страх.

Така решили, хукнали към блатото да се хвърлят в него и да се удавят. Жабите, както били наклякали около блатото, като усетили топуркането на препускащите зайци, веднага скочили вътре. Един от зайците, който, изглежда, бил по-съобразителен от останалите, извикал:

— Стойте, другари! Недейте да си причинявате сами зло! Та, както виждате, дори и от нас по-страхливи животни има.

Баснята показва, че нещастните добиват кураж, когато гледат, че други хора изтърпяват по-лошо.