Езоп
Лъв, вълк и лисица

Остарял лъвът и легнал болен в пещерата си. Всички животни, освен лисицата, дошли да навестят своя цар. Вълкът, който видял в това чудесна възможност да навреди на лисицата, я обвинил пред лъва, че не проявява никакво уважение към него, владетеля на всички тях, и не идва да го посети. Точно тогава влязла лисицата и чула последните думи на вълка. Когато лъвът изревал разярен срещу нея, лисицата казала в своя защита:

— И кой от всички онези, които идваха при теб, ти помогна толкова, колкото аз, която пътувах от място на място във всички посоки и разпитвах лечителите, и намерих средство за твоето излекуване?

Лъвът й заповядал веднага да му каже какъв е цярът и тогава тя отговорила:

— Трябва да одереш жив вълк и да се увиеш в кожата му, докато е още топла.

Вълкът незабавно бил хванат и одран, а лисицата се обърнала към него и казала с усмивка:

— Трябваше да подтикваш господаря си към добро, а не към зло.