Езоп
Човекът, който приел залог и клетвата

Един човек приел от приятеля си пари за съхранение, но си правел сметка да ги задигне. Когато приятелят го поканил да даде клетва, той благоразумно се запътил за село. Като стигнал при градската врата, видял някаква куца жена да излиза оттам. Запитал я коя е и къде отива. А куцата отговорила, че е Клетвата и че се е отправила срещу безчестниците. Тогава човекът й задал втори въпрос: за колко време обикновено се връща в някой град. А тя отговорила:

— За четирийсет години, а понякога и за трийсет.

И човекът, без да се колебае, на следния ден се заклел, че не е получавал пари на съхранение. Но веднага попаднал в ръцете на Клетвата. Когато го подкарала да го хвърли в пропастта, човекът се оплакал, дето му била заявила, че се връща след трийсет години, а ето че не давала и един ден отсрочка. Тогава Клетвата му отговорила:

— Добре да знаеш, че когато някой се готви да ме оскърби, аз съм навикнала да го навестявам още същия ден.

Баснята показва, че наказанието на провидението срещу безчестниците настъпва без определен срок.