Езоп
Зевс и лисицата

Зевс, доволен от съобразителността и гъвкавия ум на лисицата, й поверил царската власт над животните. Имал обаче желанието да разбере дали тя, след като е променила своята съдба, се е отказала и от алчността си.

Та както била носена на носилка, един бръмбар се мярнал пред погледа й. Тя не могла да се въздържи и както летял около носилката, скокнала и презглава се втурнала да го хване. Зевс възнегодувал срещу нея и отново я върнал в предишното й положение.

Баснята показва, че лошите хора, дори и да се накичат с блестящи накити, не променят природата си.