Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2012 г.)

Издание:

Езоп. Басни

 

Старогръцка, II издание

Превод от старогръцки: Тодор Сарафов

Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов

 

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Людмил Чехларов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова

Издателство „Христо Г. Данов“, 1982 г.

История

  1. — Добавяне

Лъвът остарял и легнал болен в леговището си. Всички зверове, освен лисицата, отишли да видят царя. Вълкът използувал случая и започнал да обвинява лисицата пред лъва, че тя за нищо не зачитала този, който е владетел на всички тях — та дори не идвала да го види! Но в това време пристигнала и лисицата и чула последните думи на вълка. Лъвът изревал срещу лисицата. А тя помолила да й се даде възможност да се оправдае и казала:

— Та кое от всичките събрани тук животни ти е направило толкова услуги като мен. Нали аз пак обиколих навсякъде и разпитах за лекарства за тебе и намерих?

Лъвът заповядал веднага да каже кое е лекарството. И лисицата му отговорила:

— Да одереш жив вълк и да си навлечеш кожата му още топла.

И начаса вълкът бил убит, а лисицата със смях казала:

— Не бива да подтикваме господаря към зложелателство, а към доброжелателство.

Баснята доказва, че този, който замисля нещо срещу други, попада в собствената си клопка.

Край