Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2012 г.)

Издание:

Езоп. Басни

 

Старогръцка, II издание

Превод от старогръцки: Тодор Сарафов

Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов

 

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Людмил Чехларов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова

Издателство „Христо Г. Данов“, 1982 г.

История

  1. — Добавяне

Зевс създал бика, Прометей[1] — човека, Атина измислила жилището и избрали Мом[2] за арбитър. Но той им завидял на творенията и започнал да говори, че Зевс е сбъркал, като не е сложил очи на рогата на бика, за да може да вижда къде удря. Упрекнал Прометей, че не бил поставил отвън сърцето на човека, та лошите хора да не могат да се прикриват и да бъде наяве това, което всеки има на ума си. На трето място казал, че Атина трябвало да постави къщата на колела, за да може собственикът й лесно да я премести, ако някой лош човек му стане съсед. Зевс се ядосал заради завистта му и го изгонил от Олимп[3].

Баснята доказва, че не съществува нищо, до такава степен съвършено, че изобщо да не търпи някакъв укор.

Бележки

[1] Прометей — един от титаните (божества от по-старото поколение). Богоборец и покровител на хората. Дарил ги с огъня, който донесъл от Олимп. За това негово дело Зевс го наказал. Заповядал да го приковат на една скала в Кавказ; пробол го с копие и оставил един лешояд да ръфа дроба му. В художествената литература (вж. „Прикованият Прометей“ от Есхил) Прометей бива представян като титан, който се бори против тиранията, като светъл образ на борец за правда.

[2] Мом — божество — олицетворение на злословието и насмешката. Според преданието той се пукнал от злост, че не могъл да намери никакви недостатъци на Афродита.

[3] Олимп — според гръцката митология на планината Олимп (с едноименен връх), в Северна Тесалия, живеели боговете.

Край