Езоп
Лисица и козел

Една лисица паднала в някакъв кладенец и трябвало да остане там, понеже била безпомощна да излезе.

Един козел, гонен от жажда, стигнал до същия кладенец. Видял лисицата и я запитал дали водата е добра. А тя, като се зарадвала на щастливия случай, започнала силно да хвали водата — колко била приятна! И го поканила да слезе. А той, без да помисли, воден единствено от жаждата, слязъл. След като се напил, започнали да мислят заедно с лисицата как да излязат. Лисицата казала:

— Аз зная едно средство, стига ти да желаеш и двамата да се избавим. Ако обичаш, опри предните си крака на стената и изправи рогата си; аз ще изскоча по гърба ти и ще измъкна и тебе.

Козелът с готовност приел предложението й. Лисицата скокнала по краката му, изпълзяла по гърба и като се опряла на рогата му, достигнала ръба на кладенеца и тръгнала да си върви. Понеже козелът отправил укори към нея, че погазила договора им, тя се извърнала и казала:

— Ей, приятелю! Ако имаше толкова ум, колкото косми на брадата си, не би слязъл в кладенеца, преди да помислиш за излизането си.

Така и разумните хора трябва да обмислят по-напред изхода на нещата и чак тогава да се залавят за тях.