Езоп
Вълк и кон

Един вълк вървял през една нива и намерил ечемик. Като не можел да го използува за храна, оставил го и си отишъл. Срещнал по пътя обаче един кон и го отвел на нивата. Казал му, че е намерил ечемик, но не го е изял, а го запазил за него, защото с удоволствие слушал шума на челюстите му. А конят отговорил:

— Е, драги, та ако вълците можеха да се хранят с ечемик, ти никога не би предпочел ушите пред стомаха си.

Баснята показва, че на хора, зли по природа, дори и когато се представят, че вършат услуга, не им вярват.