Езоп
Кон, вол, куче и човек

Когато създал човека, Зевс му дал краткотраен живот. Човекът обаче си послужил със собствения си ум. Когато настъпила зима, той си построил жилище и се приютил там.

Веднъж настъпил силен студ и завалял проливен дъжд. Конят не могъл да устои и дотърчал при човека. Помолил го да го подслони, а той казал, че ще направи това само ако му отстъпи част от собствените години. Конят приел с радост. Ето че след малко дошъл и волът — и той не можел да понася лошото време. Човекът му заявил същото: че не ще го подслони, ако волът не му отстъпи известен брой от собствените години. Волът дал една част от годините си и бил приет. Накрая дошло кучето, умиращо от студ. И то дало част от възрастта си и получило подслон.

Така става с хората. Когато са на възрастта, дадена им от Зевс, те са чисти и добри. Стигнат ли годините, взети от коня — стават самохвални и горделиви. В годините на вола — командуват, а във възрастта, придобита от кучето — стават гневливи и много ругаят.

Тази басня може да послужи срещу гневлив и непоносим старец.