Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2012 г.)

Издание:

Езоп. Басни

 

Старогръцка, II издание

Превод от старогръцки: Тодор Сарафов

Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов

 

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Людмил Чехларов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова

Издателство „Христо Г. Данов“, 1982 г.

История

  1. — Добавяне

Казват, че лебедите пеят в предсмъртния си час. И тъй, един човек се случил, когато продавали един лебед. Бил слушал, че лебедът е изключително музикална птица, та го купил.

Веднъж господарят имал гости на угощение. Отишъл при лебеда и го замолил да попее на обеда. Лебедът не издал нито звук. След време обаче, когато почувствувал, че наближава краят му, започнал да издава жални звуци. Неговият господар, като го чул, издумал:

— Та ако ти наистина пееш само когато умираш, аз съм бил глупав, че тогава ти се молих, а не те заклах!

Също така някои хора биват принуждавани да дадат против волята си онова, което не желаят да дадат драговолно.

Край