Езоп
Мравка и бръмбар

През лятото мравката обикаляла по полето, събирала пшеничени и ечемичени зърна и си ги трупала за храна през зимата. Бръмбар я гледал и й се чудел колко била работна и че докато останалите животни, свободни от грижа, прекарвали живота си в безделие, тя се мъчела. Мравката тогава си мълчала.

По-късно обаче, когато настъпила зимата, когато гюбрето било размито от дъжда, бръмбарът отишъл при мравката гладен. Замолил я да му даде от храната си. А тя му отвърнала:

— Бръмбарчо, ако се беше потрудил тогава, когато аз се мъчех, а ти ми се присмиваше, сега нямаше да ти липсва храна.

Така и тези, които в дни на благоденствие не се замислят за бъдещето, при промяна на обстоятелствата стават особено нещастни.