Езоп
Сребролюбецът

Един сребролюбец, след като превърнал в пари цялото си имущество, направил кюлче от злато. Закопал златото на едно място.

Заровил там обаче и душата, и ума си — всеки ден отивал да обиколи имането си. Един от ратаите обаче го проследил и разбрал какво е направил. Изкопал златото и го отнесъл. Когато след това онзи дошъл и видял празното място, започнал да се вайка и да си скубе косите. Някакъв човек го видял да се окайва така и като разбрал причината, му казал:

— Ей, приятелю! Недей пада духом толкова. Та ти и като си имал златото, не си го притежавал. Вземи един камък, постави го на мястото и смятай, че имаш злато! Камъкът ще ти върши същата работа. Ти, както виждам, не си използувал богатството си, когато златото е било тук.

Баснята показва, че състоянието не представлява нищо, ако не се използува.