Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4 (× 1 глас)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2012 г.)

Издание:

Езоп. Басни

 

Старогръцка, II издание

Превод от старогръцки: Тодор Сарафов

Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов

 

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Людмил Чехларов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова

Издателство „Христо Г. Данов“, 1982 г.

История

  1. — Добавяне

Един човек приготвил угощение — искал да кани свой близък приятел. Неговото куче пък поканило друго куче:

— Приятелю, заповядай да обядваш тук с мен. Кучето пристигнало и се стъписало от радост, когато съгледало богатата трапеза. Казало си на ум:

„Лелее, каква радост ме сполетя изневиделица! Та аз ще се натъпча, ще се наям до насита, че и утре няма да съм гладно.“

Така си говорело кучето, махайки опашка в знак на доверие към своя приятел. Но готвачът го видял как си върти опашката насам-натам, сграбчил го за краката и бързо го изхвърлил през прозореца. Кучето се преметнало със силен вой. Едно от кучетата, които го срещнали на пътя, го запитало:

— Как премина обедът, приятелю?

А то отговорило:

— Толкова много пих и така се напих, че не зная откъде съм излязло.

Баснята разкрива, че човек не бива да се доверява на хора, които обещават да правят благодеяние на чужда сметка.

Край