Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- [не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
- Превод от старогръцки
- Тодор Сарафов, 1967 (Пълни авторски права)
- Форма
- Басня
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4 (× 1 глас)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Езоп. Басни
Старогръцка, II издание
Превод от старогръцки: Тодор Сарафов
Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов
Редактор: Здравка Петрова
Художник: Людмил Чехларов
Художник-редактор: Веселин Христов
Технически редактор: Виолина Хаджидемирева
Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова
Издателство „Христо Г. Данов“, 1982 г.
История
- — Добавяне
Един човек приготвил угощение — искал да кани свой близък приятел. Неговото куче пък поканило друго куче:
— Приятелю, заповядай да обядваш тук с мен. Кучето пристигнало и се стъписало от радост, когато съгледало богатата трапеза. Казало си на ум:
„Лелее, каква радост ме сполетя изневиделица! Та аз ще се натъпча, ще се наям до насита, че и утре няма да съм гладно.“
Така си говорело кучето, махайки опашка в знак на доверие към своя приятел. Но готвачът го видял как си върти опашката насам-натам, сграбчил го за краката и бързо го изхвърлил през прозореца. Кучето се преметнало със силен вой. Едно от кучетата, които го срещнали на пътя, го запитало:
— Как премина обедът, приятелю?
А то отговорило:
— Толкова много пих и така се напих, че не зная откъде съм излязло.
Баснята разкрива, че човек не бива да се доверява на хора, които обещават да правят благодеяние на чужда сметка.