Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
[не е въведено; помогнете за добавянето му], ???? (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Басня
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Диан Жон (2011 г.)
Разпознаване и корекция
TriAM505 (2012 г.)

Издание:

Езоп. Басни

 

Старогръцка, II издание

Превод от старогръцки: Тодор Сарафов

Под редакцията на проф. д.р Георги Михайлов

 

Редактор: Здравка Петрова

Художник: Людмил Чехларов

Художник-редактор: Веселин Христов

Технически редактор: Виолина Хаджидемирева

Коректори: Трифон Алексиев, Донка Симеонова

Издателство „Христо Г. Данов“, 1982 г.

История

  1. — Добавяне

Един път лисици се събрали на брега на река Меандър[1], като се канели да уталожат жаждата си в нея. Понеже водата се носела буйно, те започнали да се подканват една друга, но никоя не се осмелявала да нагази. Ето че една се изпъчила, за да изрази презрението си към останалите, присмяла се на малодушието им и смятайки се за по-смела, без много да мисли, нагазила във водата. Повлякло я течението към средата, а другите лисици, които стояли по брега на реката, завикали:

— Не ни оставяй! Върни се и ни покажи плитчината, където ще можем спокойно да се напием.

А лисицата, както била носена от течението, им отговорила:

— Имам да предам един отговор в Милет[2], та съм се запътила натам. На връщане ще ви покажа мястото.

Отнася се за тези, които от самохвалство си навличат беда.

Бележки

[1] Меандър — река в Мала Азия.

[2] Милет — един от големите градове на Мала Азия, крупен културен център през античността. Градът бил разположен край река Меандър, при устието й в Егейско море.

Край