Езоп
Козар и диви кози

Козар откарал козите си на паша. Като забелязал, че те се били смесили с диви, привечер откарал всичките в своята кошара. На следния ден се появила силна буря. Като не могъл да ги отведе на обикновената паша, оставил козите вътре. На собствените кози отделил малко храна, само колкото да не гладуват, а на пришълките сипал повече, за да ги опитоми. Утихнала бурята и щом извел всичките на паша, дивите поели стръмнините и избягали. Започнал козарят да ги обвинява заради неблагодарността им, задето те, въпреки че били подложени на особени грижи, са го изоставили. А козите се извърнали и му отговорили:

— Та тъкмо затова най-много се страхуваме. Щом като ти вчера нас — пришълките, гледа по-добре от старите кози, става ясно, че ако и други след това придойдат, тях ще предпочетеш пред нас.

Баснята показва, че не бива да ни радва приятелството на хора, които предпочитат нас — новите си приятели, пред старите, и да имаме на ум, че когато вече нашето приятелство поостарее, ще се сприятелят с други и тях ще предпочетат пред нас.