Хариет Бичер Стоу
Чичо Томовата колиба (45)

ЗА КНИГАТА И НЕЙНИЯ АВТОР

Хубавите книги са като добрите дела — не стареят. Те остават между нас дълго, много след като техните автори са напуснали земния си път. Ние се връщаме към тези творби, разгръщаме страниците и ни се струва, че създателят на книгата е между нас, разговаряме с него и той ни напътствува.

Една от книгите, които не стареят, е „Чичо Томовата колиба“. Може би ще я намерите между книгите на вашите родители. Те са я чели, когато са били на вашата възраст. А сигурно и техните родители са я чели, тъй като книгата, за която става дума, е сто двадесет и пет годишна. Тя се издава и преиздава. За пръв път книгата се превежда и издава у нас още през 1898 година. Тя е преведена на много други езици. Само в Съветския съюз има 59 издания с общ тираж два милиона екземпляра.

Автор на книгата е американската писателка Хариет Бичър Стоу, родена в 1811 година в малкия градец Личфилд. По-късно, заедно с родителите си и с многобройните си братя, се преселва в щата Кентъки, на границата между Северните и Южните щати. Тя има там възможност непосредствено да наблюдава живота на негрите, работещи на плантациите в Южните щати и жестокото отнасяне на белите господари — плантатори, със своите роби.

По това време в Съединените американски щати стават тягостни събития. Положението на негрите е било непоносимо. С тях господарите са се отнасяли като с работен добитък, дори по-лошо. Вместо с добра дума плантаторите си служели с камшика. За най-малкото провинение негрите са бивали изтезавани до смърт. Съединените американски щати не са родина на негрите. Как са преплували океана и са се озовали в една съвсем чужда за тях страна?

Южните американски щати са предимно земеделски, а северните — индустриални. Плантаторите от Южните щати, жадни за по-големи печалби, са търсили здрава, но евтина работна ръка. Хитри търговци измислили начин да им доставят безплатни работници, а за тях да остава тлъста печалба. Те прекосяват Атлантическия океан и стигат бреговете на Африка. Отвличат насила живеещото там черно население и безжалостно разделят млади мъже и жени от семействата им и изскубват дете от майката. Жестоките търговци на роби ги натоварват на параходи против тяхната воля и дори ги оковават в железни вериги. Какво могат да сторят нещастните чернокожи хора? Безпределни води ги отделят от тяхната земя. Те не могат вече да се върнат в своето отечество, останало отвъд океана, и са принудени да понасят най-тежките изпитания.

„Чичо Томовата колиба“ не е измислица, както бихме могли да предположим, четейки разказите за неописуеми жестокости и унижения. Авторката е описала истински случки. Думи, изрази, характери — нищо не е измислено. Тя самата казва в „Забележки“ към своята книга: „Отделните случки, от които се състои моят разказ, са до голяма степен истински. Те са станали или пред моите очи, или са били наблюдавани от мои близки. Всички характери, представени тук, дори често самата реч, дума по дума са взети от действителността“. Според критиците, нейни съвременници, тя не преувеличава ужасите на робството.

Цялото семейство на Хариет Бичър Стоу е на страната на негрите. Когато положението на робите става непоносимо, те се опитват да избягат в Северните, щати и оттам в Канада, дето е нямало робство. Семейството на Хариет улеснява бягащите негри, дава им подслон, храна, всякаква подкрепа. Тук има не само активно съчувствие, а нещо повече — дълбоко убеждение за човеконенавистния характер на робовладелческата система.

По това време Х. Б. Стоу е вече позната авторка на статии, разкази и романи. Братята й я подканват да вземе по-дейно страната на черните. Брат й Едуард живее в Бостон и всекидневно е виждал мъките на черните и издевателствата над тях. Той кани сестра си Хариет да му гостува; „Ако можех да си служа с перото, както ти можеш, веднага бих написал роман, който да накара целия американски народ да почувствува какво позорно нещо е робството.“

Тази мисъл отдавна зрее у Хариет. Но у нея се борят две чувства; как да покаже на света, че съществува такава позорна картина в нейната родина, която тя толкова обича. „Това зрелище е срам за света!“ Но нейното човеколюбие надделява. Тя дава решителен отговор: „Ще напиша!“

Ето как се създава „Чичо Томовата колиба“. Всяка нейна страница е пропита с голяма искреност. Х. Б. Стоу бе първият американски автор, който искрено и дълбоко се развълнува за съдбата на негрите и написа първия роман с главни действуващи лица — негри.

Не всички американци са оправдавали безчовечното отношение към робите. Имало е мнозина ярки противници, особено сред живеещите на Север. Те са им съчувствували и са улеснявали преминаването им от Юг към Север. Но Сенатът гласува закон, с който се забранява да се дава храна и подслон на нещастните бегълци и задължава всеки американски гражданин да връща на собствениците всеки беглец.

Този закон предизвиква буря от възмущение сред всички честни американци. Голям брой писатели продължават подетата от Х. Б. Стоу смела борба. Движението на борците за освобождение на негрите нараства. Южните щати се отделят и образуват робовладелческа държава с девет милиона население, от което четири милиона черни. Тогава негодуванието на Северните щати, се засилва още повече. Напорът за енергични действия против Юга се разраства.

Така започва Гражданската война между Северните и Южни робовладелчески щати. След продължителни сражения войната свършва с победа на Северните щати. След четиригодишна война председателят на Съединените американски щати — Лингълн, издава закон, с който се забранява робството.

За да се изостри силното негодувание на Севера против Юга, за да се сплотят борещите се за премахване на робството в САЩ, голямо въздействие е оказал романът „Чичо Томовата колиба“. Книгата бързо се е разпространила в Щатите. Първото издание на романа е било разпродадено за един ден, а в Англия за една година достигнало тираж един милион. Колко силно е било влиянието на тази книга личи от думите на президента на САЩ Линкълн, който при една среща с Хариет й казва: „Вие ли сте малката женица, която предизвика голямата война?“ (Х. Б. Стоу е била дребна на ръст). Видният американски поет Лонгфелоу пише в своя „Дневник“: „Хариет Бичър Стоу направи повече, отколкото цялата организирана пропаганда на борците, за да привлече народните маси в борбата против робството. Тя разклати света със своята «Чичо Томова колиба». С една стъпка тя достигна върха на стълбата, която ние изкачвахме на колене.“ Поетът Уитър написва стиха:

„Да няма роби в нашите предели да няма роби в нашата земя“

И днес книгата е все още търсена и се чете с интерес и вълнение. Х. Б. Стоу е нарисувала широко платно на характери и събития, една разнообразна галерия от черни и бели действуващи лица. Картините се сменят: ту тихия домашен живот, ту парахода, или кръчми, дето се пие, дъвче тютюн и се върши позорна търговия с хора. Пазарът в Нови Орлеан е представен много живо и реалистично.

Порочните негри Самбо н Куимбо, олицетворение на подлост и жестокост, не са избегнати от нейното талантливо перо. Не само Том, на чието име е заглавието на книгата, е очертан с ярки бои. Том е безкрайно добър, почтен, смирен, но той няма съпротивителната сила на Джордж или на Елиза. Той има възможност да се освободи, да избяга. Но Том отговаря: „Господарят има доверие в мен.“ Съвсем различен е Джордж. Той е силен, волеви и героичен и след много напрегнати борби и приключения ще преодолее всички препятствия по пътя на свободата. Джордж вярва на белите, но не и на своя безчовечен господар.

Преданата Елиза, за да спаси своето дете от ръцете на алчен господар, който иска да го купи и раздели с нея, не ще се уплаши нито от преследващите я кучета, нито от плаващите ледове. И второстепенните действуващи лица са очертани много живо и предизвикват съчувствието на читателя. Добрата, предана леля Клоу, напразно очакваща завръщането на своя съпруг Том, ще каже: „Има нещо нередно; не зная точно какво е, но то съществува“. Този момент на очакване и преданост е извънредно бълнуващ. Дори Топси, малкото черно дяволче, с вродено чувство за красота — тя слага червено цвете сред белите цветя — спечелва нашето доверие и симпатии. Тя не е толкова лоша. Стига да се отнасят с нея добре и справедливо. Смъртта на Ева я преобразява. И черният човек има чувство за благородство.

Й между белите участници в романа има различни характери. Мистър Шелби, човечният собственик на роби, обременен от дългове, бива принуден да продаде своя обичан роб Том. Или Сен Клер. Добродушен и сърдечен, той забранява боя на робите в своя дом. „Вие не бихте видели нищо лошо, ако едно дете гали куче, даже ако е черно.“ Неправдата го терзае. „Ако би могла страната ни да потъне н заедно с нея да изчезна завинаги.“ Той съзнава, че това позорно дело не може да продължи: „Масите ще въстанат, подтиснатите класи ще вземат връх над нас.“ Но не предприема нищо, за да ускори този процес и само освобождава своите роби още преди Гражданската война да е почнала.

С топлота са очертани и тези благородни мъже и жени, които с доброта и сърдечност приемат бегълците като равни. Тези гостоприемни домове са били наричани „станции“ на „подземния път“, по който са минавали бегълците. Но само с доброта и сърдечност и при най-добри намерения на отделни честни бели господари, не е възможно да се отмени робството. И от романа личи, че авторката съзнава това.

Въпреки че Х. Б. Стоу е отрасла в религиозна среда — баща й е бил пастор, а съпругът й професор по богословие — тя се е придържала към достоверността на събитията. „Църквата прави робите безволни и смирени, като ги учи да се подчиняват на всяко зло, тъй като то е неизбежно.“ Тя иронизира проповедта на свещеника, че хората са създадени едни да заповядват, а други да се подчиняват.

И все пак Х. Б. Стоу не е могла напълно да се освободи от влиянието на обкръжението. Тя не е могла да прецени и отбележи социалната и икономическата страна на системата на робството, а се е задоволила да изтъкне само нравствената страна. Затова на места разказът е сълзливо-сантиментален, стигащ до мелодраматичност.

Но и днес романът ни вълнува. И не само поради искреността и правдивостта на събития и характери. Има и друго. Въпросът с негрите не е още напълно разрешен. В САЩ съществува неравенство, гонене и расова дискриминация по отношение на черното население. Известни организации имат за цел да предизвикват негрите и да се отнасят с тях като с по-долностоящи.

А черните нямат друга родина и твърде естествено искат да бъдат равноправни американски граждани. Никой негър в Америка не знае от коя част на Африка е неговият произход. Къде е тяхната прародина? Той не може да проникне в по-далечното си минало и да открие корените на своя народ. Той знае само, че неговият прапрадядо е докаран във вериги на тази земя, която сега е негово отечество. Десетилетия черните са били унижавани, обиждани, обезличавани, Днес у тях се събужда самочувствие и гордост.

Това дава нова актуалност на романа.

АННА КАМЕНОВА