Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Midnight Hour, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

49.

Тони наблюдаваше касапницата, застанал в рамката на вратата, където се беше облегнал за опора. Той беше пристигнал с пистолет в ръка само миг след като хлапето беше застреляно, точно навреме, за да види как ръцете му освободиха гърлото на Джесика и как се строполи на пода.

Не можеше да види Грейс и сърцето му ужасено и болезнено се сви. След това тя изпълзя иззад леглото на четири крака, приближи се до момчето и го преобърна с пребледняло като платно лице.

Сигурно се чувстваше много зле. Беше убила момчето. Но със сигурност беше много по-добре, отколкото, ако се беше случило обратното.

Джесика клекна до нея и обви ръка около раменете й. Двете си размениха една бърза прегръдка и след това Грейс каза нещо на Джесика, след като сложи два пръста под ухото на момчето. Проверяваше пулса, предположи Тони.

След като се увери, че вече не им беше нужен, тъй като двете жени сами се бяха справили с грозящата ги опасност, той се отпусна надолу, като все още стискаше дръжката на вратата, за да не се просне по очи на пода в стаята. По бялата рамка на вратата, докато се свличаше на земята, той съвсем замаяно и с пълно безразличие забеляза кървавата следа, която остана след него. Чюий се появи отнякъде и заподскача към него на три крака, като държеше левия си заден крак прибран към корема, но въпреки това размахваше леко опашка в знак на радост.

Тони не посмя да пусне дръжката на вратата, за да погали кучето, което го подуши предпазливо и му напомни за бедната Крамър. Джесика вдигна поглед и го забеляза, а по израза на лицето й Тони предположи, че съвсем не представлява приятна за окото гледка.

— Мамо, виж Тони! — извика Джесика, като скочи на крака и се втурна към него.

Тогава Грейс погледна към него и на лицето й се изписа същото изражение като това на Джесика. Само след миг те и двете застанаха до него, като го хванаха под мишниците и му помогнаха да легне по гръб на килима. Грейс внимателно взе пистолета от ръката му и го сложи на рафта с книги точно до вратата.

— Донеси ми една кърпа — каза тя на Джесика, а в гласа й се долавяше напрежение.

Джесика скочи на крака, за да изпълни командата. Лицето й беше пребледняло точно като лицето на Грейс.

— Господи, Тони… — Ръцете й нежно погалиха косата му и след това му се стори, че погали лицето му, въпреки че не можеше да бъде сигурен; цялата му дясна част беше напълно безчувствена.

Джесика се върна с кърпата и Грейс я притисна към главата му точно над дясното му ухо.

— Има толкова много кръв… — Джесика го гледаше изплашено, някакво страхопочитание се долавяше в гласа й. Тони предположи, с някаква останала искрица хумор, че вероятно представлява много страховита гледка.

— Ще се оправи. Раните по главата винаги кървят много. — Гласът на Грейс прозвуча доста пронизително и остро, сякаш се страхуваше да не би думите й да не се окажат верни.

Тони чу воя на сирените някъде в далечината. Кавалерията беше почти наблизо, винаги добре дошла, макар и, точно като него, да пристигаше малко късничко.

— Някоя от вас ранена ли е? — успя задъхано да ги попита той, като се опитваше да остане в съзнание.

— Нищо ни няма и ти също скоро ще се оправиш — рече Грейс, като притисна кърпата по силно към главата му. От бързите погледи, които си размениха майка и дъщеря, Тони разбра, че и двете смятаха последната част на това изречение или за невероятно оптимистична, или за чиста лъжа.

— Обичам те — промълви той на Грейс, в случай че не му се отдадеше друга възможност да го направи. Искаше да хване ръката й, но откри, че му е останала сила единствено да й намигне. Най-смешното в цялата ситуация беше, че точно за това беше искал да разговаря тази вечер с нея. Само дето си го беше представял доста по-романтично, с целувки и на лунна светлина, а не сред окървавени и ранени тела.

Тя му се усмихна с малко крива усмивка и се наведе да го целуне по здравата страна на устата му.

— И аз те обичам — прошепна тя, пристягайки и притискайки още по-силно кърпата към главата му.

Зад нея Джесика ги наблюдаваше и слушаше с разширени от учудване очи. Тони срещна погледа й и би могъл да й се усмихне, ако дори при мисълта да направи това, не почувства надигащата се болка. За миг тя остана загледана в него и по лицето й се изписа в момента модният сред младежите израз Сваляй, така отчетливо, сякаш беше изписан с мастило. След това тя примигна, усмихна се и вдигна победоносно палец във въздуха зад гърба на майка си.

Долу някой заблъска на входната врата.

— Кавалерията — измърмори Тони.

Грейс кимна и се обърна към Джесика:

— Иди да им отвориш.