Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Midnight Hour, (Пълни авторски права)
Превод от английски
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 11 гласа)

29.

Грейс стисна меката, доста прана памучна фланела — миришеше леко на прах за пране — с две ръце и увисна на нея, като че ли животът й зависеше от това. Ръцете му я обгръщаха, нежно и силно, и сигурно, притискаха я. Такова удоволствие й доставяше да се облегне на него, да бъде утешавана, да чувства, че и някой друг е съпричастен на нейните проблеми, че просто не можеше да се принуди да се откъсне от него.

— Говори ми — прошепна той и тя подсмръкна, преглътна, стисна по-здраво фланелата и се подчини.

Разказа му за Джесика, какво мило малко момиченце е била и как мразеше диабета си и как беше разбрала, че Джесика не й се подчинява, като отказва да си слага инсулина навреме или да се храни според назначената диета и изобщо да се грижи за себе си. Говори му за вината, която чувстваше, че е вечно заета и по-конкретно за времето, когато Джесика е била малка, а тя е работела почти денонощно. Разказа му за развода си и как той се беше отразил на Джесика. Разказа му за ужаса, който бе изпитала, като беше разбрала, че Джесика се е забъркала в аферата с наркотиците, и страховете й да не би някой да я е набелязал за изкупителната жертва като виновник за последвалата полицейска акция.

През всичкото това време той я държеше в ръцете си, слушаше и от време на време се обаждаше съчувствено. Когато най-накрая Грейс изчерпа запаса си от думи, тя просто се отпусна в ръцете му, поставила глава на гърдите му, и се почувства странно успокоена.

— Съзнаваш ли — пророни той накрая, като наболата му брада одраска бузата й щом се наведе да й го прошепне в ухото, — че точно четиридесет и пет минути ми говориш единствено за Джесика? Това, което искам да знам, е свързано с Грейс!

Грейс погледна към него, вдигайки глава от гърдите му и вирвайки брадичка така, че да може да види изражението на лицето му. Тя все още стискаше предницата на ризата му, но вече не толкова отчаяно. Лицето му беше съвсем близо до нейното, очите му я гледаха топло и усмихнато, когато срещнаха нейните, ъгълчетата на устните му се извиха в полуусмивка.

— Какво искаш да кажеш с това? — попита тя и се намръщи.

— Целият ти живот се върти около нея, нали?

— Тя е всичко в живота ми.

— А може би не трябва да е така. Може би това е проблемът. — Може би имаш нужда да живееш малко и заради себе си, просто за малко разнообразие.

Грейс почувства как гневът отново се надига отвътре — какво знаеше той за нея и за дъщеря й? — но утихна почти в зародиш. Все пак това, което той казваше, бе почти същото, което тя от известно време си повтаряше: тя трябваше да се откъсне от Джесика, поне до известна степен. Но това, което осъзнаваше с разума си, не можеше толкова лесно да заповяда на сърцето си.

— Толкова време мина, че не зная дори откъде да започна. — Тя направи това признание, усмихна се и освободи ризата му най-после, като изпъна изтръпналите си пръсти на гърдите му, наслаждавайки се на несъответствието между мекотата на дрехата и твърдите мускули под нея. Ръцете й се повдигаха и спускаха в такт с ритмичното му дишане. Това усещане също беше много приятно. Всъщност тя харесваше всичко у него, от начина, по който миришеше — никога преди това не се беше замисляла какъв силен афродизиак можеше да бъде парфюмът му, подплатен с миризмата на мъж — до физическите дадености като това, че беше по-висок от нея, по-широкоплещест, по-здрав и по-силен от нея, чак до естествената човешка загриженост и внимание, които й засвидетелстваше. Всички тези неща накуп представляваха опасна комбинация и тя добре го осъзнаваше. Това, което наистина трябваше да направи, ако беше достатъчно умна, бе да се откопчи от ръцете му и да се опита да възстанови нарушеното си душевно равновесие. Но тя никак не можеше да се вземе в ръце и да го направи, не точно сега. Чувстваше се топло и уютно. Чувстваше нечия грижа, за първи път от толкова години.

— Можеш да започнеш от мен.

Срещайки погледа му, тя свъси вежди неразбиращо.

— Да започна от теб? Как?

Той й се усмихна с тъжно изражение. Наистина беше много привлекателен, реши тя, независимо дали харесваше този тип мъже, или не, с тези кафяви проблясващи очи и с тези извити в самоиронична усмивка устни.

— Минавало ли ти е през ум, че те намирам за много привлекателна?

Грейс присви очи подозрително. Пръстите й отново се вкопчиха в дрехата му.

— Неее…

— Не си представяш, че съм на двадесет и четири часово разположение за всеки, който ми се обади в града, нали? — Въпросът и усмивката, която го придружаваше, бяха иронично закачливи.

— Аз… не съм мислила за това.

— Тогава ви предлагам да помислите, Ваша Чест. — С изключителна нежност ръцете му се плъзнаха нагоре по гърба й. Грейс улови движението им дори през дебелата фланела, с която беше облечена. Пръстите й стиснаха гънките на дрехата му и очарована, тя се взря в очите му, когато той наведе глава към нея. Клепачите му се сведоха и златистокафявите дълбоки очи потъмняха като пръстени около черните зеници. Грейс почувства как устните й се разтвориха в очакване, когато осъзна, че той има намерение да я целуне.

Господи, толкова й се искаше да я целуне!

Тя плъзна нагоре ръцете и ги постави на широките му рамене. Повдигна се на пръсти, за да достигне устните му. Когато устните им се докоснаха за първи път, допирът беше съвсем нежен, почти непохватен, но толкова възбуждащ, че Грейс чак се задъха. Тя притисна тяло към него, обзета от внезапна и изгаряща нужда, и обви ръце около врата му.

— Искам да направя това от първия миг, в който те зърнах — прошепна той и отново я целуна, този път уверено и силно. Езикът му се плъзна между устните й и Грейс почувства как в цялото й тяло се разля огън.

— Не е вярно — запротестира тя, останала почти без дъх, и отдръпна устни от неговите, като се опита да запази самообладание и да мисли логично. Той се усмихна в очите й, после отново я целуна бързо и жадно по устните, а идеята за логичното мислене изхвърча през прозореца.

— Напротив. Обичам борбените жени — прошепна едва чуто той, като вдигна глава. Грейс само се усмихна леко в отговор, почти замаяна от емоциите. Устните им отново се сляха и този път тя алчно започна да го целува, а устните и езикът й откликнаха на неговата страст и огромно желание. Въпреки болката поривът на страстта я караше да се притиска силно към него, отчаяно жадуваща за още, за допира на ръцете му по кожата, тялото му се притисна към нея и…

— Чакай! Чакай! — прошепна забързано тя, като отдръпна устни от неговите и обхвана с две ръце лицето му от двете страни в опита си да извоюва малко разстояние между тях. Трябваше да забави хода на нещата, да помисли… — Дори не знам — женен ли си?

Той вдигна глава и очите му срещнаха нейните. Дълбоко в тях тя прочете топлина, закачка и напрегнат, изгарящ копнеж по нея.

— Не, не съм женен. — Гласът му беше плътен, задъхан от желание и в думите му се долавяше леко озадачение.

— О, господи. О… — Грейс знаеше за колко много неща има да го пита, въпроси, които трябваше да му зададе, неща, които трябваше да обсъдят помежду си, преди да продължат по-нататък, но сега не можеше да мисли, когато той я целуваше и тялото му се притискаше към нейното, а ръката му се плъзгаше нагоре към предницата на блузата й.

Викът на Джесика дойде внезапно и им подейства шокиращо, сякаш ги поляха с кофа ледена вода.

Ръката му замръзна на място, устните му се отдръпнаха и за миг двамата просто се спогледаха, толкова замаяни от обзелото ги страстно желание, че не бяха съвсем сигурни дали наистина са чули нещо.

После викът се повтори.

Грейс се освободи от прегръдката му в същия миг, в който той я пусна, и двамата хукнаха по стълбите. Той тичаше пред нея, взимайки по няколко стъпала наведнъж, като едновременно вадеше пистолета от кобура си. Грейс го следваше по петите. Джесика изскочи от стаята си, докато те все още бяха по средата на пътя. Грейс чуваше топуркането на босите й крака в коридора на горния етаж. Видът й беше толкова мил и съвсем детски, облечена в бледосинята си нощница. С коса, която висеше свободно около лицето, тя седеше горе, сграбчила парапета на стълбите с две ръце, задъхана и избухнала в истеричен плач.

— Добре ли си? Ранена ли си някъде? — Марино направо извика към нея, когато вече беше горе при нея.

— Джесика! Джесика! — Грейс идваше веднага след него.

— Мамо! О, мамо! В леглото ми!

— Вие двете стойте тук! — Това беше заповед — умееше да командва, отбеляза Грейс — подхвърлена към тях, докато, бягайки, мина покрай Джесика по посока на спалнята й. Точно в този момент Грейс изкачи и последното стъпало и Джесика се строполи в ръцете й.

— Какво има, милата ми? — Грейс обви ръце около хлипащата си дъщеря и я притисна силно към себе си, временно забравила за предишните им разногласия. Джесика се притисна, плачеща и трепереща към нея, сякаш никога нямаше да се отдели от нея.

— О, мамо, толкова е противно! Защо някой ще прави това? — Джесика плачеше неудържимо, заровила лице на гърдите на Грейс, а ръцете й я прегръщаха през врата. Грейс едва разбираше какво й говори.

— Какво, скъпа?…

— Грейс. — Марино стоеше в рамката на вратата и й махна с ръка. Пистолетът му отново беше скрит в кобура, което даде на Грейс да разбере, че каквото и да се беше случило, в момента не ги грозеше никаква пряка опасност. — Мисля, че трябва да видиш това.

Той изглеждаше и звучеше зловещо. Трудно можеше да повярва, че това е същият мъж, който я беше целувал толкова страстно само преди няколко кратки минути. Трудно можеше да повярва, че тя го беше целувала толкова страстно едва преди няколко минути.

Тази нощ я бяха целунали двама различни мъже, но тя почти не си спомняше за първия. Вторият в сравнение с първия беше като горещината на слънцето пред пламъка на свещта.

— Джес, нека погледна… — Грейс се опита да се освободи.

— Идвам с теб! — Подсмърчайки и увиснала на врата й, Джесика не я пускаше да стане. Майката и дъщерята се придвижиха прегърнати към стаята. Марино ги наблюдаваше, докато приближаваха, с изпънато и строго изражение на лицето, а очите му бяха присвити и трудно можеше да се прочете нещо в тях.

Когато стигнаха до вратата, той кимна с глава към Грейс.

— Тя няма нужда да вижда това отново — тихо каза той. Грейс срещна погледа му, прочете предупреждението и кимна в отговор.

— Почакай тук, малката ми. — Освобождавайки се от Джесика, тя я остави облегната на стената срещу вратата, пресече коридора и се присъедини към Марино, който беше застанал до долния край на леглото на Джесика.

— Бях в леглото. Като се обръщах и си протегнах крака… — обади се Джесика от коридора, а краят на обяснението потъна в риданията и хлипанията й.

Само малката нощна лампа до леглото беше светната. Сенки изпълваха ъглите на стаята. Дрехите, които Джесика беше съблякла, бяха струпани накуп на пода — още един вид неподчинение и бунт на дете, което е било учено да поставя всичко на закачалка или в коша за пране, веднага щом съблече нещо, помисли си Грейс. Кръг от мека златиста светлина докосваше дантеления край на възглавницата с раирана розова калъфка, където още можеше да се види вдлъбнатината, оставена от главата на Джесика. Слушалките на касетофона й бяха оставени наблизо, като тихо доказателство, че Джесика бе слушала музика в леглото. Завивките бяха отметнати чак до долу и висяха от леглото, струпани на килима.

— Виж тук.

Грейс се приближи към леглото и погледна към мястото, което Марино сочеше, долу в самия край на матрака, застлан с така весел и приветлив раиран розов чаршаф. За миг тя не можа да проумее какво точно вижда. След това разбра и ахна.

Там, в най-долния край на матрака, в запечатана найлонова торбичка за фризер, пълна с вода, лежеше Годзила. Мъртва.